My gift

Глава Втора

Този път се събуждам цялата мокра. Мамка му! Защо всеки път щом сънувам този кошмар се събуждам по този начин? Преди седмица щях да подпаля спалнята!
Обличам потник и дънки и вземам раницата си. Връзвам косата си на опашка и излизам. След 5 минути съм седнала под дървото и отварям скицника си. Замислям се за този сън. Знам, че след малко ще ме заболи глава. Защо го сънувам? Защо мисля, че пизнавам този мъж? И най-важното...защо изпитвам чувства към него?
-Добро утро, госпожице Джонсън!
-Добро утро, господине!
Доминик Блек сяда до мен, както вчера.
-Може ли да попитам какво рисувате?
-Не е нищо особено.
Опитвам да го скрия, но Блек го измъква от ръцете ми и го отваря.
-Рисувате много добре.
-Б-благодаря.
Блек се усмихва. Помага ми да стана и ми връща скицника. Забелязвам, че Кайла и приятелките ѝ ни зяпат.
-Трябва да вървя. Ще се видим после.
-Добре.
Не изчаквам друг отговор и влизам в сградата. Усещам, че Кайла и групата ѝ са зад мен, но не се обръщам. Набързо оставям нещата си в шкафчето, вземам тези по биология и влизам в час.
На обяд Блек пак сяда до мен.
-Защо се притесни така сутринта?
-Не съм се притеснила. Просто трябваше да влизам в час.
-Видях те. Кажи ми.
-Кайла...тя ни видя. Може да измисли какво ли не...
-От нея ли се притесняваш? Спокойно. Няма да направи нищо.
-Сигурен ли сте?
-Напълно.
Аз кимвам.
-Здравейте, господине!
-Здравейте, госпожице Торн.
-Елате на нашата маса.
-Не, благодаря. Ще пропусна.
-Ще пропуснете и партито довечера, предполагам.
-Какво парти?
-Партито за началото на учебната година-обяснявам аз.-Дори и учителите идват.
-О! Значи ще се видим там.
Аз го поглеждам шокирано. Той само ми се усмихва.
-Господине, има един танц...на учители и ученици. Ще танцувате ли с мен?-Пита Кайла.
-Съжалявам, но не мога. Вече обещах на госпожица Джонсън.
-Така ли? Ами...добре.
Тя се обръща и си тръгва.
-Ама вие не сте ми...
-Знам. Но да не мислиш, че ще танцувам с нея?
Аз се засмивам.
-Къде ще е партито?
-На поляната до гората. Но аз не смятам да ходя.
-Защо?
-Не съм ходила на парти от години.
-Наистина ли?
-Мхм. Заради Кайла. Винаги ме прави за смях.
-Този път ще е различно. Ела! Ще е забавно!
Засмивам се.
-Добре. Ще дойда.
Доминик се усмихва.
-Радвам се. Значи ще се видим тази вечер.
-Ще се видим тогава.
Ставам и се запътвам към кабинета по физика.
Денят минава добре. Прибирам се и започвам да оглеждам гардероба си. Обличам любимата ми рокля.

Гримирам се, сресвам косата си и вземам чантата си. Слизам долу.
-Къде отиваш?-Пита майка ми.
-На партито за откриване на учебната година. Всяка година го правят.
-Да си тук до полунощ.
Кимвам и излизам бързо. На поляната вече са се събрали доста хора, но още не виждам Доминик Блек. Изведнъж чувам рев на мотор. На поляната спира черен Harley Davidson Street rod 750. От него слиза мъж с каска. Щом сваля каската...Не може да бъде! Та това е Блек! Той се приближава усмихнат. Аз все още гледам мотора.
-В-ваш ли е?
-Да. Харесва ли ти?
-Много!
Той се засмива. На малка сцена излиза директорът.
-Здравейте! Сега следва танцът учител-ученик. Изберете си партньор!
Блек ми подава ръка. Аз я поемам усмихната. Чувам I put a spell on you на Нина Симон. Не откъсвам очи от тези на Блек. Той слага ръце на кръста ми. Потръпвам. Той ме изучава с поглед. Бегло чувам смеха на другите.
-Хубава рокля.
-Хубав мотор.
Двамата се усмихваме. Щом песента свършва аз с мъка се отдръпвам от Блек. Двамата продължаваме да се гледаме напрегнато. Изведнъж чувам писък. Оглеждам се. Всички лампички гръмват веднага щом ги погледна. Усещам топлина в ръцете си. Поглеждам ги и виждам, че светят все по-ярко. Доминик го вижда и ме дръпва настрани.
-Не трябваше да е толкова рано!
-К-какво става?
-Качвай се.
Двамата се качваме на мотора и той тръгва. Спираме пред голяма къша на ктая на града. Доминик отключва и двамата влизаме.
-Седни.
Сядам на дивана.
-Трябва да спрем сиянието.
Блек изчезва в една от стаите и се връща с чаша с някаква течност.
-Какво е това?
-Просто пий!
Аз го изпивам. Има вкус на ябълков сок. Той ме вкарва в една спалня.
-Ще спиш тук. Само за тази вечер. Утре ще си по-добре.
-Какво ми има?
-Утре ще ти кажа всичко. Ще взема нещата ти от вашата къща и се връщам. Ти заспивай.
Аз кимвам. Лягам на леглото и веднага заспивам...