На кого му пука

730 64 12
                                    

Обърнах се и пред моя милост, бе изправен самият Мин Юнги, от плът и кръв. Преглътнах звучно и хванах ръката на Роуз, не исках да ме оставя сама с него, не и сега, не и при подобни обстоятелства.

Той се усмихваше, изглеждаше доволен от нещо, даже прекалено доволен, подозрително доволен.

- Не очаквах да те срещна тук - каза тихо, но в празния магазин се чу като нормален говор

- Аз също не очаквах да срещна теб тук - прибрах един кичур коса зад ухото си, толкова съм притеснена и дори не знам причината

- Дойдох, за да си взема нещо за хапване, а и имах нужда от кафе - показа кенчето и сандвича с риба тон в ръцете си

- Ясно - смотилевих, но получих сръчкване от Роуз

- Аз ще ви оставя да поговорите насаме - каза приятелката ми и отскубна ръката ми от своята

Отново я хванах за ръката и я умолявах с поглед да не ме оставя, но тя бе твърдо решена да ми вгорчи вечерта. Пак махна ръката ми от своята и с поглед ми каза да се успокоя, а след това просто безмълвно наблюдавах гърба ѝ, докато напускаше магазина.

По едно време усетих топлия му дъх по врата си, цялата настръхнах. Този мъж ме изкарваше извън кожата ми и с едно докосване ме пращаше в рая за дълго време. Не знам дали да го нарека любов, защото е по-голям от мен с 3 години, а и едва ли му се занимава с мен.

- Виж - рече той - за онази нощ... Не мога да я забравя - изпусна насъбралия въздух в дробовете си и със свободната си ръка ме обгърна

- К-какво? - заекнах, мразя когато заеквам!

- Макар да беше само една нощ, не мога да я забравя. Винаги щом затворя очи си спомням за плътните ти устни, меките коси и потъмнелите от страст очи - започна да изрежда той, а аз имах чувството, че ще се пръсна от срам

- Момент! - спрях го преди да е казал още нещо - спри - отдръпнах се от него и го погледнах в очите - това беше само за една вечер и ти го знаеш! Чудовищата като теб никога не се променят! Чудовището си остава чудовище! - извиках в лицето му

Юнги ме погледна със строг поглед, след секунда строгия поглед премина в не издаващ никаква емоция. Усмихна се на една страна и направи крачка към мен, надвеси се над мен с цялата си прелест и власт, а след това се засмя.

- На кого му пука - беше единственото, което чух

След тези думи той се обърна и с тежки стъпки напусна магазина, като демонстративно тръшна вратата на излизане с всичка сила. Питам се само... Какво се случи току-що?

434 words

I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/ حيث تعيش القصص. اكتشف الآن