Като куче и котка

6. Просто си върви.

6

Когато чух позвъняванто на звънеца бях доста учуден, защото Лорена рядко канеше гости в дома си, а и аз не бях поканил никого. Все пак станах от дивана и реших да проверя кой е, защото Лорена не си беше вкъщи.

Когато видях противната физиономия на Алекс да седи пред вратата, тялото ми веднага се стегна. Какво прави този тук, по дяволите? Как е разбрал за този адрес?

За момент си помислих, че ще е по-добре да не отварям вратата, но той натисна звънеца още веднъж и то по-продължително.

–Джъстин, знам че си там.– Въздъхнах и отворих вратата.

–Алекс, защо изобщо си тук и как въобще намери адреса?

–Има ли значение? Просто искам да видя Лорена.– Огледах го от глава до пети и трябва да призная, че изглеждаше смазан. Когато предишната вечер разговарчях с него не видях всички тези неща, но сега на светлината се виждаше колко е слаб, как лицето му изглежда изпито и сиво, а тъмните кръгове под очите му бяха огромни. Не се и съмнявах че не е променил начина си на живот, от както Лорена прекъсна контакт с него, но това все пак е малко в повече дори и за Алекс. Единственото нещо, което загатваше, че той не е просто един ходещ труп бяха очите му. Искрящо сини, но и зверски уморени.

–Лоре не е тук, но и да беше нямаше да говори с теб.

–А къде е?– Попита Алекс, като игнорира една част от казаното от мен.

–Има ли значение изобщо, Алекс. Тя не иска да те вижда и ти много добре го знаеш. Знаеш какво и причини, знаеш че тя вече не иска да има нищо общо с теб.– Видях как тялото му потрепна, но мисля че бях прав, дори не съм много сигурен какво точно се е случило между тях с Лорена, но майка ми ми е казвала, че нещата изобщо не са били красиви. Връзката им е била кошмарна и токсична и за двамата. И все пак аз не съм рицарят в блестящи доспехи, който е тук за да спасява Лорена, но не мисля че има нужда да създавам излишни драми като помагам на Алекс да я намери или да говори с нея. Реакцията и когато и дадох кутията от Алекс беше достатъчно красноречива, за това че тя не иска да има общо с този човек.

–Джъстин, просто имам нужда да я видя. Само за минутка. Моля те. Няма ли да ми помогнеш, нали сме приятели?– Когато той ме погледна очите му изглеждаха толкова изтощени, че чак изглеждаше плашещо.