Мъжка Проститутка [ Ти Избираш]

ЧРД ДЖИН НА ПАТЕРИЦИ.

Джин си миеше съвсем спокойно зъбите в банята на апартамента си, когото делеше с Намджун.

 Както все още беше сънен и едва виждаше, търкаше зъбите си с малкото сила, която се бе събудила в неговата ръка. Изведнъж нещо студено и странно го побутна по голият крак. 

- АА!  МИШКА! - беше първата мисъл на Джин, които подскочи и веднага се накачули върху мивката, която по чудо го издържа без да се строши на земята. - Ах, не било мишка, а лист хартия?! - всъщност Джин малко се беше наплашил от вчерашният филм с духове, които гледа сам в стаята си.

Джин слезе внимателно от мивката, изплю от устата си всичката паста и захвърли четката на някъде зад себе си. Джун щеше да почисти. Сега Джин имаше по- важна работа, да види какво прави този лист хартия тук. Но когато го повдигна, забеляза, че от едната страна пишеше нещо. 

ВАЖНО: Днес на 04.12.2018г. от 16:00ч Ким СокДжин трябва да се яви на адрес: Дръндръндрън (тук има някакъв адрес, но ме мързи да го измислям). Ако не се явите в точния час и място, ще имате големи неприятности. Надявам се да мислите за живота си така, както ние мислим за вашият. 

- Какво по дяволите е това? Аз какво, във филм на ужасите ли участвам? - Джин се изсмя и намачка листът хартия на кълбо и го хвърли в близкия кош в банята. 

- Сигурно Джун се опитва да ме изплаши или нещо такова .. Всъщност къде е той? То друг освен него няма кой да тикне това под вратата... Нали?- мърмореше момчето на себе си. Но когато обиколи целият апартамент стигна до извода, че бе сам в къщи. - Духове..? - огледа се момчето, но после се засмя на себе си и плясна челото си.

- Сигурно Намджун е излязъл веднага, след като ми е писал това. Хехехе, нека да му звънна. - Джин веднага извади телефона от джоба на пижамата си и набра Намджун, които много бързо отвори. 

- Ало, Джин? - гласът се чу от другата страна на линията.

- Хей, Намджун, какво по дяволите правиш? - ядосано замърмори Джин в поза на ядосана майка, която е звъняла на детето си 3 пъти, а то не е вдигнало. 

- За какво говориш? Работя? - объркано му отговори Джун, но Джин не му повярва. 

- И какво работиш? Ти едва сега излезе от вкъщи! - скара му се той, облягайки се на стената зад себе си. 

- От час и половина съм навън, с Техюнг и Джимин оправяме къщата на лелята на Чим. Не помниш ли, че те бяхме викнали и теб? - думите звучаха достоверно, Джин кимна сам на себе си, че имаше нещо такова. Но помнеше само първата част от изречението на Намджун, а после му стана скучно и спря да го слуша.