Какво е за мен белият лист? Това е едно празно пространство, което искам да запълня с креативност. Това е едно място, в което мога да разкрия душата си. Място, което да запълня с мислите и желанията си- не само с тези букви, които подреждам, така че да стане един цялостен текст, а и с формите, чрез които създавам картини.
А кога се налага да заставам пред този така тайнствен бял лист? Когато имам нужда да пусна мислите ми на свобода, ако прекалено дълго са били заключени на тъмно в затвора на ума ми. Случвало ми се е да стоя пред хартията, преди да знам с какво да я запълня, с часове. Това не е, защото в момента не съм имала идеи. Не. Това е просто заради страхът, породил се у мен. Мога напълно да съсипя тази бяла пустош, защото, преди да я докосна, тя стои съвършено идеална. Защо ли? Защото идеалното е бездушно.
Аз не се стремя към идеалното, а ме е страх от него. Да сложа там част от душата си, за да го премахна, си е леко плашещо. Поради тази причина понякога не отварям скицника или дневника си с дни, дори седмици. Притеснявам се, че накрая ще се наложи да изхвърля лист, който нищо не е сторил. Просто аз съм се провалила в опита ми да му дам сърце. Да, знам, че не бива да изхвърлям листа, дори и това, което съм направила на него да не е много хубаво, но просто когато го погледна, ме хваща срам. Срам от това, че по някакъв начин ми се е доверил, а аз съм го опустошила. Това обаче не бива да ме спира от това да опитвам. Ще се провалям много пъти, но няма да оставя нито един бял лист, който притежавам да остане незапълнен.
Е, в заключение може да се каже, че когато аз застана сама с белия лист, в главата ми настъпва пълен хаос от креативност, но и страх. Въпреки всички трудности, които изпитвам, когато съм изправена пред него, а накрая просто изливам част от душата си вътре.
