Събудих се от настоятелно чукане по входната ми врата. Веднага станах и с голяма надежда, кипяща вътре в мен се спуснах по стъпалата отваряйки бързо вратата.
-Вик тол...-Момчето стоящо пред мен не приличаше никак на Вик.
-Здравей, Кала.-Майк ме поздрави с широка усмивка.
-Здравей, Майк.
-Надявам се не те будя, но дойдох да ти кажа, че "Изкривеният рафт" отваря отново врати и ще те очаквам на работа още утре.
-Да да, добре. Утре ще дойда да отворя в 8:00.-Усмихнах се на сила аз.
-Чудесно. Е аз ще те оставям.-Той оправи очилата си и показа зъбите си в широка усмивка.
-Чао, Майк.
Слабата му дребничка фигура се отдалечи и той се качи в колата си потегляйки към града. "Изкривеният рафт" представляваше малка книжарница, която затваряше само зимата, а пролет, лято и есен беше отворена и очакваше своите клиенти, а аз имах честта да работя там и да я поддържам. Въздъхнах тежко и се качих обратно в стаята си, тръшвайки вратата и шмугвайки се отново под меките и топли завивки.
"Още само 5 минутки, Кала..."
ESTÁS LEYENDO
His Heart Is The Moon
Hombres LoboСтрах, болка, гняв. Това се четеше в очите му, когато за първи път срещнаха нейните. А дали може и да се е разчело, дори малка частица любов. Би ли могъл звяр, да се влюби в човек? А дали тя, ще го убеди, че под черната козина, се крие и нещо повече...
