Електронният ми часовник на дървеното шкафче до мен, извъня и ме събуди показвайки, че часът е 7:30, което означаваше, че трябва да се приготвям и да тръгвам към "Изкривеният рафт". Стъпах на студения дървен под и се отправих към банята, в която държах скромния ми арсенал от женски принадлежности.
Излизах от къщичката си с чаша кафе в едната си ръка и с ябълка в другата, заключих входната врата и се огледах сред дърветата, което ми беше станало навик. Обгърнах се с палтото си по-добре опитвайки се да спра студа да докосне тялото ми, но не сполучливо. Слънцето все още се криеш зад небосклона и не се подаваше из зад него за да стопи остатъка от снега.
Качих се в колата си и запалих двигателя, като спокойно карах по вече безопасните пътища.
Стигайки до малката книжарничка я огледах, разгледах рафтовете през витрината и отключих вратата. Имах чувството, че вътре беше по-студено от колкото вън и може би наистина беше така.
Плъзнах пръста си по един от рафтовете и когато го погледнах той беше целия в прах. Явно днес както всеки първи ден от тази ми работа трябваше да започне с почистване.
Моооже би тази глава е била малко по-скучна от другите ми бозички, но само това успях да измисля. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Възможно е да има и такива глави, ще се старая да са възможно най-малко.
П.С. Оставяйте ми идеи и предположения какво ще се случи по-напред в коментарите! 🐺❤️✌️
KAMU SEDANG MEMBACA
His Heart Is The Moon
Manusia SerigalaСтрах, болка, гняв. Това се четеше в очите му, когато за първи път срещнаха нейните. А дали може и да се е разчело, дори малка частица любов. Би ли могъл звяр, да се влюби в човек? А дали тя, ще го убеди, че под черната козина, се крие и нещо повече...
