All the truths - Всичките истини (2)

Искам това,което не мога да имам

Исках да се кача в хотелската му стая и да ме чука така както обещаваше потъмнелият му поглед.Но не можех ... колкото и да го желаех не трябваше...Отблъснах го от себе си с всичката сила,която притежавах.

-Трябва да тръгвам.

Той не се възпротиви.Кимна и ме пусна от хватката си.Погледнах го за последно и излязох в хладната вечер.Умът ми беше на каша.Извиках си такси и оправих външият си вид докато колата ме караше към двуетажната къща.Всичко дотук добре,но с какво можех да скрия блесналият поглед.Жадувах за секс.

Единственият,който можеше обаче да утоли тази жажда беше Алек.

Колата спря пред вкъщи,аз платих на шофьора и се прибрах.

-Защо не си вдигаш телефона? Поболяхме се от притеснение! -каза Амброуз,който ме чакаше буквално на вратата.

-Имах работа Амброуз.Знаеш,че когато съм заета не си гледам телефона. - отново ли щеше да почва с ревността му?

-Можеше поне едно съобщение да ми пуснеш. -каза сърдито.

-Ще го запомня за другият път.

Той поклати глава.

-Гладна ли си?

-Не.Вече ядох.Всъщност мисля да си взема един душ и да си лягам. Може да почета нещо.

-Добре.Всичко наред ли е?

-Да.Всичко е идеално.

Качих се в моята стая ,взех си душ като търках сапуна по тялото си бясно и отказвах да мисля за Алек.Заклех се да не споменавам случилото се.Било е работен обяд и точка по въпроса.Така трябваше да си остане.Най-хубавата част беше,че вече със сигурност нямаше да се видим поне до уикенда в шатото.А там за мое щастие щях да съм с Амброуз.

Седмицата минаваше спокойно.Работата беше минала отново на нормалното си темпо и освен новото пренареждане на мебелите нямахме особено голяма заетост.Карл Уорън ми сподели,че бордът ме одобрил след огромният успех на партито и другият месец щели да органиризат парти в което ще се съобщи новината за повишението ми.Прехвърлях купчини доклади на бюрото си до края на работният ден.Когато се прибрах къщата отново беше тиха и мрачна.Какво успокоение! Бяха минали дните на трескава дейност покрай гостите ни.Сега всичко си дойде на мястото и бях по-спокойна.Стрес нивата ми се бяха понижили и от факта,че не виждах русият дявол.Това си беше голям плюс.Мислех доста често за последната ни среща,но вътрешно ликувах ,че не се поддадох на чувствата си и си тръгнах.Беше най-правилното решение.Някакси обаче винаги когато бях в компанията на Алек спирах да мисля рационално и се отдавах на усещанията си.Беше влудяващо как ми действаше.Сякаш целият ми морал се изпаряваше.