My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 22

*Мислите на Джъстин*

-Здравей, малка палавнице! - засмях се когато Изабел влезе в колата. Изглеждаше толкова сладко. - Как мина? Омръзна ли ти вече?
-Да ми е омръзнало ли?! Джей, не ставай смешен. - засмя се тя, а аз започнах да шофирам към едно заведение за бързо хранене. Там приготвяха и домашна храна и нямаше нужда да ядем от пакетираните боклуци, които продаваха около университета. - Беше... интересно. - спомена Изи до мен и аз я погледнах за секунда.
-Какво имаш в предвид? - подсмихнах се.
-Първоначално бях много изгубена. Идеше ми да се върна обратно. - засмя се тя - Но се стегнах. След това срещнах и Раян, който ме запозна с едно момче. Камерън се казва. С него имаме много общи часове. Дори ме покани на обяд, но естествено аз...
-Момче, а? - прекъснах я. Реших да се пошегувам с нея. Въпреки че и двамата знаем колко съм ревнив и този Камерън (или както там му беше името) е по-добре да внимава. Ако не иска да му се случи нещо лошо, разбира се.
-О, стига Джей. - изхленчи Изабел и това ме накара леко да се усмихна - Той не ми се струва никак лош. Не го познавам много. Знам само, че е по-голям от мен. Малко е странен честно казано, но какво от това?! Не ми е станал първа дружка още, така че всичко е наред. - усмихна ми се.
-И е по-добре да не се приближава много. Не обичам да пипат моето, знаеш това. - намигнах й, а тя леко нацупи устни.
-Такъв си ревнивец Джей. - смеха й огласи колата.
-Какво? Аз? - погледнах я учудено - Слизай, красавице. Пристигнахме. - намигнах за пореден път, а тя се усмихна сладко и побърза да слезе от колата.

***

-Между другото - казах докато отхапвах от лазанята си - Зак и Крис ще дойдат вкъщи довечера.
-О. - каза тя с изненада - Ясно. Вечер по мъжки?
-Нещо такова. - измърморих - Нашите са на някакво благотворително събитие тази вечер и в момента в който тези двамата разбраха веднага се самопоканиха. Нямаше как да откажа.
-Разбирам - усмихна ми се тя - Не знаех, че мама и Джеръми няма да ги има.
-Ако искаш покани и ти някого? - предложих. Започвах да се чувствам глупаво, че не се допитах до нея преди да се съглася с Крис и Зак да дойдат. Все пак това е и неин дом.
-Кого? - изсмя ми се тя - Май забравяш, че не познавам никой тук.
-Не е точно така. - казах и - Какво ако повикаме и Дария и Рейчъл? Те ще се съгласят. - предложих, но тя поклати отрицателно глава.
-Не мисля. Не ми е до купони и събирания. Не се чувствам добре, а и имам много за учене. - спомена - Но благодаря, че се интересуваш Джей.
-Разбира се. Винаги за теб. - отговорих и. - Но какво ти е? Нещо сериозно?
-Не. Просто главоболие не се притеснявай.
-Надявам се да е само това. - погледнах я загрижено - Искаш ли да се връщаме в университета?
-Да, хайде.