Не и този път

260 18 3
                                    

От името на Карол

Валентина лежеше на земята и не помръдваше. Дори не знаех дали диша. Беше ме страх, но проверих има ли пулс. За щастие имаше, но много слаб. 

Аз: Ру, бързо ела! Трябва ми помощ!- Чух го как бяга по стълбите. Той влезе в стаята и по неговото лице се изписа ужас.

Ру: Какво е станало?

Аз: Натъпкала се е с лекарства. 

Ру: Тя мъртва ли е?

Аз: Не, но пулсът й е слаб. Звъни на Бърза помощ.- Руджеро им се обади. Казаха, че ще дойдат след 5 минути. Валентина дано да издържи докато дойде линейката. През цялото време й следях пулса, намаляваше много бързо. Най сетне дойде линейката. Парамедиците прегледаха Вале и я качиха в линейката. Аз звъннах на татко.

Аз: Ало, тате .- плачът ми се усили.

Т: Кари какво е станало? Защо плачеш?

Аз: С теб ли е мама?

Т: Да, защо? Нещо да не се е случило?

Аз: Валентина се е опитала да се самоубие. Беше се нагълтала с хапчета.

Т: Тя сега къде е? 

Аз: В болницата с опасност за живота. Тате, моля те побързай! 

Т: Добре, тръгваме. А ти как ще  дойдеш?

Аз: Руджеро ще ме закара. Чао!

Т: Чао скъпа, ако научим нещо ще ти се обадим.- и те затвориха. Ру дойде при мен и ме прегърна.

Ру: Всичко ще се оправи. Не се бой.

Аз: Добре, че те имам ! Виж телефона на Вале!- вдигнах го. Майкъл й беше звънял един милион пъти.- Трябва да му кажеш!

Ру: Докато говори с вашите му казах. Той вече пътува към болницата. Хайде и ние да тръгваме.

Аз: Добре. Дай й телефона на Майк.

Ру: Окей! - и ние тръгнахме.

След един час

От името на Карол

Още чакаме някаква информация за Вале. Лекарите я вкараха да й промият стомаха. Защо го е направила? Докато седяхме и чакахме, лекарят излезе.

Това е любовNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ