Magic shop | Vkook one shot

The End

Малкият Чонгкук седеше до майка си и я гледаше с удивление. Жената рисуваше върху бялото платно красив пейзаж, на който десетгодишното й дете не можеше да се наслади. Той винаги се е възхищавал на творбите на майка си и не пропускаше да го покаже.

Майка му беше учителка по рисуване в училището на сина й. Никога не е искала да бъде художник, а е искала да предаде знанията и уменията си на другите. Затова тя рисуваше само за себе си и сина си.

Бащата на малчото ги беше напуснал, когато е на бил бебе. Малкият Куки знаеше от майка си, че баща му е бил музикант и толкова. Никога не се е интересувал нещо повече за него, а и не е имал желание да разбере.

- Готова е! - извика щастливо жената. - Какво мислиш, миличък?

Синът й погледна рисунката и се усмихна широко.

- Смятам, че е прекрасна! - възкликна момченцето и прегърна майка си. - Как рисуваш така добре, мамо?

- Не знам миличък. Идва ми отвътре.

- Ще ме научиш ли и мен да рисувам така?

- Разбира се!

***

Чонгкук седеше сам в стаята си и рисуваше поредната картина. Той правеше различни движения с четката си, които придаваха невероятен вид на картината.

Малко преди да приключи, в стаята влезе и майка му. Тя се усмихна като видя момчето си да рисува.

- Какво рисуваш, миличък? - попита тя.

- Рисувам теб. - отвърна момчето.

Майката се загледа в рисунката на детето си и на нея наистина се виждаше нейния образ. Тя се усмихна широко и прегърна момчето си в гръб.

- Как го правиш? - попита тя.

- Кое? - отвърна объркано момчето.

- Как успяваш да вдъхнеш живот на картините си?

- Как така да вдъхна живот?

- Ами... Картината ти изглежда жива. Не знам как го правиш, но се гордея с теб. Дори аз не мога да рисувам по този начин. - каза жената и целуна сина си.

~Няколко години по-късно~

Чонгкук вече беше на двадесет и една и живееше в Сеул. Беше се остановил в малък апартамент. За жалост не рисуваше често след като завърши и сега нямаше време покрай работата си.