Гимназия "Иист Картън"

Мелиса

Днес беше първият учебен ден. Бях много притеснена и въобще не ми се ходеше на училище. Пак щях да съм задръстенячката на класа и всички да ми се подиграват. Радвах се само, че нямаше да ми се налага да виждам Дона. Тя беше най - голямата гаднярка в училището и постоянно ми се подиграваше и ме убиждаше. Искаше ми се да можех да я унижа, само че не владеех силите си почти изобщо. Научех ли се веднъж обаче щях да и го върна тъпкано за всички тия години през, които ме беше тормозила.

Изкъпах се и закусих след, което тръгнах към училище. Живеех в един блок на 6ти етаж на две пресечки от училището, затова много често излизах с приятелите си навън. Щом стигнах в училище видях, че дворът беше все още почти празен. Влязох в масивната постройка и се качих на 4ти етаж, където беше стаята ми. Вратата беше затворена и през прозорчето успях да видя, че стаята беше пълна. По дяволите бях закъсняла отново нищо че излязох на време. Пак щяха да ми се подиграват и да ме унижават още от първият ден, защо все на мен. Накрая влязох в стаята и всички се обърнаха към мен. Класната ме погледна учудено след което ми каза да сядам. Седнах на единственото свободно място до едно дебело момче. То вунеше ужасно и почти не повърнах.
- Ей, Мелиса много си отивате с тоя до теб що не станете гаджета, а - каза Дона и започна да се смее.
Мамка му. Явно се е преместила в моят клас. Не можеше да стане по-зле. Беше ме адски срам и не знаех какво да отвърна. Половината клас ми се смееше и не спираха, въпреки че госпожата им направи забележка. Сложих си качулката и легнах на чина. Не трябваше изобщо да влизам. Усетих как сълзите ми напираха обаче не трябваше да показвам слабост. Не исках да се разрева пред всички и да се изложа още повече.
- Ей, Лиса спокойно - каза ми Бети, която стоеше пред мен - не и се връзвай на глупостите. Никой няма да я вземе на сериозно.
- Да бе - отвърнах и аз - не виждаш ли че половината клас го намери за много забавно.
- И все пак имаш нас хич да не те ебе за тия идиоти - включи се и Анджелин.
Анджелин беше висока и слаба, с леко мургава кожа и тъмно кестенява къдрава коса.Тя беше много съркастично и груба но беше страхотна приятелка и винаги ме защитаваше. Никой не ѝ се подиграваше освен ако не искаше да го направят за смях.
- Благодаря ви момичета незнам какво щях да правя без вас - казах им аз и ги прегърнах.
След като приключихме в коридора се срещнах с две мой приятелки. Те бяха сестри и и двете бяха елфи. Имаха огромни черни крила и големи рога. И двете бяха с дълги руси коси и много бледа кожа. Бяха високи и много стройни и красиви. По - голямата имаше зелени очи и малко лунички, а по - малката кафяви очи и нямаше лунички.
- Здравейте момичета - казах им аз.
Те се обърнаха и веднага щом ме видяха се затичаха към мен и ме прегърнаха.
- Лисаа - извикаха те в един глас .
- Как си, изглеждаш тъжна, да не си плакала, всичко наред ли е - попита ме Вики, която беше по - голямата сестра.
- Да, просто Дона пак е в моя клас и разбира се нямаше как да не започне от първият ден да ме излага.
- Ох ужас, мразя я тая - каза Вера - страшна е гаднярка.
- Ох моля ти се не я понасям - продължих аз.
- Как мина първият учебен ден иначе, като изключим Дона - попита ме Вики.
Тъкмо се канех да отговоря, когато забелязах четири момчета да минават по коридорът. Най - високият от тях, беше светло рус с тъмно сини очи. Най - ниското момче пък ( той беше малко по - висок от мен ), имаше тъмно кестенява рошава коса, тъмни очи и много бледа кожа. Той беше вампир, но за нито един от другите от бандата му не успях да догатна какви са. Другите двама членове на групичката им също като Вики и Вера бяха братя. Те обаче бяха близнаци и бяха почти еднакви. Големият близнак беше малко по - висок и имаше малко лунички. И двамата иначе имаха черни дълги коси, които падаха в очите им, бледа кожа и черни очи. Групичката им бяха гаднярите на горният випуск и ги мразех не по - малко от Дона. Точно минаваха покрай нас, когато единият от двамата братя ни погледна и ни се развика.
- Кво сте ни зяпнали бе шматки!
После се ухили и започна да се смее заедно с приятелите си. Побеснях, исках да го убия. Тръгнах за да го ударя само, че Вики хвана ръката ми.
- Недей Лиса, не си заслужава - каза ми тихо тя.
- Права си - отвърнах ѝ.
Групата на вампира мина през големите врати на краят на коридора и след това ги изгубихме от поглед.
Това наистина беше най - ужасният ден в живота ми.