Бялата Кралица

❣️Единадесета Глава ❣️

Арамил препречи пътя на кралските слуги предвождащи хазната. Той бе насочил стрелата си срещу тях и каза развеселено :

- Охо. Изненада ! - гласът му бе ироничен , но сериозен .
Сърцето ми толкова силно биеше от вълнение , че имах чувството ,че ще изкочи.

- Отдавна не се бяхме виждали .. Липсвахме ли ви ? Излишно е да казвам "Обградените сте" .

Продължи той , а единият от войните посегна към меча висящ на кръста му .

- Хм.. не ти го препоръчвам . - изсъска Рейналда с медено гласче.

Бе опряла острието на ножа си в гърлото на другият мъж и му направи знак да погледне нагоре към нас . Той вдигна глава и погледа му - тъмен и опасен , се впери право в мен . В този момент изпитах студ и притеснение, сякаш знаеше коя съм , сякаш ме бе разпознал .
Зак отвори вратите на каруцата и започна да пълни жълтиците в големи зеблови чували. Ръцете ми трепереха и лъка ми помръдна . Бях напрегната и изнервена . Усетих потта, избила по челото ми .

- Спокойно . Всичко ще е наред.

Сякаш усетила напрежението , Амбър прошепна тихо , без да отделя поглед и за миг от мишената си . Бе насочила лъка срещу единият от стражите , който бе едър ,мургав мъж. Преглътнах сухо и се съсредоточих върху моята цел - висок , слаб невежа . Младо момче, може би на моята възраст , което се бе напрегнало повече и от мен. Усмихнах се леко и избутах настрани неприятните мисли , които се опитваха да нахлуят в главата ми.
Зак бе готов и даде знак на Арамил , след което се оттегли назад незабелязано в храсталака .

- Предайте поздрави на господарите си .

Каза ехидно Арамил , опирайки ръка до челото си . Въпреки че бе покрил лицето си с кърпа и се виждаха само очите му , можех да видя широката му усмивка . Знаех , че се усмихва ,вътрешно дори умираше от смях .
Двамата с Рейналда направиха път като се отдръпнаха в страни на пътя , за да мине каруцата .

- Ще съжалявате за това! - провикна се единия през зъби и скочи от каруцата с меч в ръка, тичайки към тях. Останалите двама го последваха , а младоликия който бях прицелила остана все така неподвижен и замаян. Настана суматоха. В главата ми кънтяха ударите на мечовете . Рейналда бе извадила два по-къси меча ,които размахваше умело . Амбър опъна силно тетивата и се прицели , присви очи и изруга тихо. Целта й се движеше постоянно и имаше опасност да простреля или брат си , или Рейналда. Изчака подходящия момент и най-после пусна стрелата , която полетя мълниеносно и уцели право в ръката единия мъж. Със същата скорост прелетя и втора стрела , която се заби в бедрото на другия мъж .