Дилър на пилешки крака

Глава 1.

Аз и Кичка бяхме не само колеги в магазин Кауфланд... Бяхме много повече. Бяхме наркобарони. Но не продавахме дрога, а нещо много по-силно, а именно ПИЛЕШКИ КРАКА. Защо? Защото един велик мъдрец е казал: "В Дамаскус пушат пилешки крака." Не знам, май беше Конфуций... Няма значение.
- Съсел? - казва Кичка с квичащия си глас и се усмихва, откривайки ми гледката към блестящия си златен зъб. - Ти *дъвка, джвак* да знаеш случайно ей тия банани колко са, че т'ва-то не ми изписва? - довършва пухкавата 30-годишна и отмята изрусената си гъста коса с черни корени.
- Абе оу, аз отк'е да знам, ма?! - казвам аз съвсем културно. - Качи се на тавана, хлебарките знаят! Една от тях даже е ясновидка!
- Коя? Пери ли? - пита тя и примлясва.
- Да. - казвам. Кичка моментално се мята на тавана и се чува гръмкото "ПЛЯЯЯЯС" от сблъсъка на шкембето ѝ с тавана и бубулечките.
- Знаете ли, няма нужда. Благодаря Ви, госпожо, но си тръгвам. - казва младежът, най-вероятно изпълзял от някоя тъмна панелка в Студентски град.
- Аз съм госпожица, бе, простак! ТОЛКОВА СТАРА ЛИ ИЗГЛЕЖДАМ!?! - пищи тя от тавана с извъртяна на 180 градуса дебела физиономия.
Младежът избяга. Както и шансовете на Кичка да забие някого от Студентски град пак... В края на работния ден, както обикновено, почваме да пълним бирени чаши с белина, водка, свинска мас и банани. Така си правим шотове. Пием като 16-годишни скръбове в чалготека и отиваме бързо в кенефите, където човешки крак не стъпва. Там крием костюмите на Супер Чукундур и Козата Чудо.
Моят е първият. Включва розово клинче (имам 20 такива, щото си ги взех на килограм от магазин за втора употреба "Мъпет Маг"), трико на Хана Монтана и сандали с бели чорапи. Костюмът на Кичка се състои от мрежест чорапогащник (Боже милостиви, защо), шорти на сърчица тениска на Плейбой.
Вече облечени хващаме пилешките крака, които аз предварително изаках, и тръгваме към рандом наргиле бар.
- Ей, келешчета, имам нещо специално, от което ще виждате еднорози и Бойко Борисов навсякъде! - казвам аз на няколко 14-годишни кифли с омазнена кожа.
- Дай ги насам, травестите! Да те видииим! - казва едната.
- ...
- Омг, т'ва пилешки крак ли е?! Но как ще си го позволим, дори Пабло Ескобар няма толкова! - възкликва другата.
- За щастие сме в България! 50 лева и е ваш, копеленца смръдливи! - казвам и ги поглеждам като извратен психопат.
- Омг, муци, дай му веднага 25, аз давам другите! - казва първата.
Слагат крака в наргилето и почват да го пушат. Едната гледа като олигофрен и от устата ѝ се стича лилава лига, а другата извиква: "Дай му, Иванееее!" и си разбива мутрата с тиган. Тогава аз се качвам долу и виждам как някакъв мангал (ноу расисм, калм даун) си кара колело под душа, пеейки песен на Лили Иванова.
- Ей, ти! Да, ти! Искаш да станеш модерен тигър? - питам с вълнение.
- Ма мноУ яснУ! - казва той с женски глас.
- На! Дай 50 кинта и е твой. - извиквам и размахвам пилешкия крак пред него. Очите му се оголемяват. Той мята 50 лева и притегля крака към себе си със СИЛАТА.
- Кичееее! - извиквам аз.
- Оу! Кажи, говедце! - чува се каруцарски от... Небето.
- Къде си, ма, плондир?! - питам.
- Сера на Марс, а ти? - провиква се тя.
- Пак ли, бе? И като тръгнат да я изследват, к'во, ще решат, че първият организъм там са глистите! Слизай веднага! - извиквам.
- Ей с'а! - казва Кичка. След пет минути тя пада и се пльоква през покрива върху едната мазна кифла. Уби ми клиентите тая!
- К'во пра'иш, бе, Кичо, нормална ли си? - питам я и ѝ хвърлям един къч. След т'ва вадя една дъска и я халосвам с нея. От носа ѝ почват да падат малки Шрекчета, които танцуват Салса.
- Я нИдей бУЪска! Главоч! С'а заради твоите дрешни въшки, нокътят на палеца на крака ми започна да се поти! И какви са тия сополи, защо играят кючек?! - кряка Кичка, аз си свалям чорапа и тя пада, получавайки гърч.