Начало

25 1 1
                                    

Звънеца би. Даюнги изчака всички да излязат от стаята. Учителката също излезе и тя стана от мястото си. Събра си нещата и излезе от стаята, след което се запъти към стълбите. Тръгна нагоре както всеки ден след училище. Качи се на петия етаж и влезе в средната стая. Тя ходеше всеки ден след училище там. Но никой не знаеше. Тя седна на един от чиновете и започна да говори.

-Юнги тук ли си?

Няма отговор

-Дойдох да те видя.....поне днес ела...

В тази стая преди 3 години, когато горкото момиче беше само на 15 стана нещо ужасно. От тогава този етаж не се ползва. Какво се е случило ли? Момчето което тя обичаше бе намерено обесено. Тя беше изпаднала в огромна депресия. Отричаше да приеме че него вече го няма. Затова всеки ден след училище ходеше в тази стая и го викаше. Вярваше че той все пак ще се появи. Ще се появи и ще са заедно.... Но не. Седеше и говореше на празното пространство.

~в апартамента на Даюнги 23:59~

Даюнги си беше вече вкъщи. Легна на леглото си и затвори очи. Не след дълго заспа. И започна да сънува. Намираше се в същата стая, в която беше след училище. Тогава се появи в съня и той........

Е това е първият ми фенфик и е с Шуга и думите са 228. Надявам се да се чете.

Смърт vs Любов //ВРЕМЕННО СПРЯНА//Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon