Just A Bet/Просто облог

Chapter 18

Събудих се от слънчевите лъчи, които влизаха през пердетата.
Преоблякох си взех раницата, после слязох долу.
Щом нашите ме видяха, се изправиха от масата

- Миа, ела да закусиш! - каза тате

- Не съм гладна.

- Знам, че си ни сърдита, но не си го изкарвай на храната. - аз си пуснах раницата на земята и седнах да закуся.
Изядох един сандвич и бях готова

- Отивам на училище

- Не...не може само един сандвич да изядеш. Да ти не си яла от много дълго време. Поне още един - обади се мама.

- Остави я! Достатъчно е, че е закусила с нас - намеси се татко, който изглеждаше изнервен.

Аз излязох от нас и се запътих към училището.
По пътя ме настигна Джънгкук.

- Хей мини....- каза той

- Не ме наричай така Кук.

- Някой явно е много кисел тази сутрин.

- Не ми се говори.

- Вдругиден е Хелоуин партито, нали не си забравила!

- Не ми се ходи.

- Какво? Защо?

- Не съм в настроение, а и още не съм се възстановила, ще ми правят изследвания.

- Чакай! Какво? Защо не ми каза снощи?

- Реших тази сутрин.

- Не можеш да ме зарежеш.

- Само гледай! - казах и го подминах.

Стигнах в училище и седнах на пейка, за да си почина.
През това време видях Джаксън.

- Здравей,Миа - поздрави ме

- Хей

- Защо си сама?

- Ами, Кристъл още не е...

- Не...имах предвид, защо не си с Джънгкук? - аз не му отговорих, защото се чудих как да му отговоря.

- Дообре - наруши тишината той - Предполагам ще се засечем на Хелоуинпартито

- Ти с кого ще ходиш? - попитах

- Тази сутрин поканих Айрин. Всички очакваха да я поканя..а ти ще ходиш с Джънгкук?

- Щях, но се отказах. Нямам време.

- Но защо? Това са послените ни Хелоуин танци в гимназията. Защо го причиняваш на Джънгкук?

- На него не му пука. Ще си намери друга с която да отиде, не се и съмнявам.

- Защо да го прави? Явно е искал да отиде с теб, а не с някоя друга.