Дилър на пилешки крака

Глава 2.

Иска ми се да приемат нас, кукловодите, малко по-сериозно. Изведа си аз куклата с конци Майли Сайръс на разходка в парка и бивам отритнат: смеят ми се, бягат с писъци или казват на децата си: "Не го гледай в очите". А Кичето има такъв небивал късмет с втората си работа като опитно зайче в магазин за козметични продукти! Винаги успяват да скрият цирея ѝ (който прилича на Криско) и когато свърши работният ден, тя събира всички погледи по улиците. Веднъж един тир се блъсна в панелка, защото шофьорът беше зяпнал от удивление. Да, Кичка имаше късмет... За жалост сестра ѝ Кутка, нямаше никакъв. Тя работеше като чистачка на тоалетни в Макдоналдс. Как е оцеляла, на мен не ми е известно. Тези кенефи са по-опасни от Чернобил, тя явно е силна жена. Впрочем, не знам колко е жена, май е транс... Няма значение. Говорех за себе си! Нямам късмет. Тъжен съм, защото най-добрата ми приятелка (хлебарката Гладис) я стъпкаха вчера. Искам да се напуша.
- Киче, къде скри пилешките крака? - питам.
- Зад Донка носорога са. Казах ѝ да ги пази. - отвръща тя и се усмихва мазно.
Отивайки при носорога осъзнавам, че имам нужда след като се надрусам да прасна едно шише мента и няколко чашки домашна сливова ракийца. Ох, дано поне тогава тъгата от загубата на любимата ми хлебарка намалее. Хващам гумено ластиче и с него шибвам носорожката по задника. Тя изкарва крилата си и излита смеейки се като дебил. Най-сетне, пилешките крака са мои! Само мои! Хващам един и го паля. Много по-добре ми става. Слагам го в уста и ПОЧВАМ ДА ПУША, БАТЕ! (Съжалявам, знам, че е по-голям траш и от мен) Щом стигам до ноктите, ги взимам, напъхвам си ги в носа и ПОЧВАМ ДА ШМЪРКАМ, БАТЕ! (Ще се опитам да не се повтаря) Вече спокойно мога да седна пред телевизора, който нямам, вкъщи и да пия. "Всичко, което искам е, ментатааа! Не, няма да ме видиш долу! Не мога да живея без мечти" (айм сори, това също е траш) Качвам се в мезонета си (мазето на тати). Поздравявам хамстера си Джорджано и пора си Азис, които пеейки химна на Русия, туъркват. Влизам в кенефа, където си крия алкохола, щото тати да не ми го намери. Ако го намери, ще ми вземе наргилето и ще ми забрани коката. Вие няма да му кажете, нали? На теб говоря, твойта леля, Иване! (Не ме роуствай, ако се казваш Иван, плс)
Хващам ментата и изпивам цялата бутилка на екс. Хващам малко прах за пране "Первол", втечнявам го, наливам го в една спринцовка И ПОЧВАМ ДА БОЦКАМ, БАТЕ! (Казах, че ще опитам, по-силно е от мен) Ооо, вече се чувствам като нов човек казвам аз и поглеждайки в огледалото, осъзнавам, че съм се превърнал в Джъстин Бийбър. Тогава в отражението зад мен виждам летяща розова котка с мустака на Хитлер. Тя пръцка син дим, който мирише на шоколад.
- Аз съм Пачин, повелителят на часовниците за репички! Властелинът на паркета за стени! Демонът от падащите мазилки в бутилките с отрова за мишкииии! - крещи котката с катерича опашка. - Искам да се метна от 18-етажна сграда и да падна върху ръбест камък от тоалетната хартия на Марая Кери!
- ЕваУа, момче, са'о така! - казвам аз пиянски и осъзнавам, че гласът ми звучи като на сексапилната версия на Бойко Борисов. Тогава клякам, почвам да пия от тоалетната и да танцувам макарена, пеейки песни на Слави Трифонов.