All the truths - Всичките истини (2)

Страхливец

 Малко след като почетох и се излежавах в балдахиновото легло реших да сляза при останалите на басейна.Времето беше все още хубаво и успях да поплувам и да се попеча на слънце.Можеше да се каже,че блестях от снощното рандеву.Какво по-хубаво от вкусната храна,добрата книга и страхотният секс?

 Алек продължаваше да ме гледа така сякаш тази сутрин му бях изяла закуската и това страшно много ме забавляваше.Ария беше в доста добро настроение и постоянно ми говореше за идеята,която я била осенила снощи.Каза,че е решила да създаде нова линия бански костюми за бременни и по-пълни жени.

-Това е най-брилянтната идея! Ще трябва да ги направиш модерни и изискани.

-О,задължително! Имам толкова добри идеи.

-Странно как когато човек си почине и започват да му се проявяват талантите -замечтах се аз.

-Изобщо не е странно.По-скоро е нормално.Все пак почивките за това са създадени.

-Снощи съм писала до късните часове.

-Аз също работих до късно.По едно време даже мислих да поплувам.Да си направя нещо като нощно къпане,но имах толкова добри идеи,че не можах да се отлепя от скиците!

Ария звучеше повече от зарибена,а аз едва не се задавих с коктейла си.

-Искала си да поплуваш?

-О,да.Но както ти казах нямаше как да оставя добрите ми идеи да чакат и се залових за работа.

Какъв късмет!Ако Ария беше решила да изпълни желанието си то щеше да се намери на неправилното място в неправилното време.Щеше да ни хване на тясно.Направо си отдъхнах като разбрах,че се е разминало.

В късният следобед хапнахме обилно от специалитетите на шеф готвача и веселите разговори продължиха почти до шест-седем вечерта.Тогава Бронек предложи да си починем и вечерта да излезем на верандата.Всички се съгласиха.Амброуз се качи да си почине,а аз вече бях напълно отпочинала и изобщо не ми се искаше да се качвам в стаята си.Вместо това реших да седна отвън на тишина и прохлада и да съзерцавам залязващото слънце.Може да се каже,че бях единствената останала тук по това време на денят.Всичките прислужници си почиваха,шеф готвача работеше усърдно в модернизираната кухня,а всички останали се прибраха да си починат по стаите си.Отдъхнах си когато седнах на верандата и зареях поглед напред.Зелената трева,чистият въздух,все още затоплените,дървени стълби на които седях и приятният вечерен бриз.Когато затворех очи единственото,което чувах беше звукът на щурците и далечният лай на кучетата.