All the truths - Всичките истини (2)

Картината

 Знаех,че ако картината беше постоянно пред очите на Амброуз евентуално ще се усети,че е дело на Алек.Затова и я махнах от къщата.Реших да я сложа в офиса си в библиотеката поради две причини.Първо защото там беше първата изложба на Алек и второ,защото с малко по-задълбочен поглед си личеше зелената площ на шатото,залязващото слънце и моето аз обърнато с гръб как гледа залеза.

 Той ми беше намекнал,че ще нарисува онзи момент,но аз не му повярвах.Но ето,че това беше последното нещо,което е направил преди смъртта си.Не можех да не се разплача.Беше истински шедьовър и ме докосна повече от всяка изказана дума и от всяка целувка или ласка.Картината беше красива с майсторски похвати,изрисувана с различни по дебелина четки,с преливащи червенооражнави цветове,косата ми беше дълга и тъмна като водопад от къдрици.Рамката на картината беше старовремска и изглеждаше като скъпа,запазена антика.Приех това като подарък за довиждане.Закачих я и си отдъхнах.

Тази картина беше доказателство (от малкото останали) за таланта на Алек.След като беше направил изложбата си на която продаде всичките си картини и след като нарисува тази и ми я остави той всъщност довърши комплекта от неговите творения.Повече негови картини нямаше да има и това оставяше тези малко на брой останали истински шедьоври.Бях поласкана ,че притежавам такава красота.

Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния.

Пабло Пикасо

Натъкнах се на този цитат от Пабло Пикасо малко след като закачих картината на Алек.Почувствах същият прилив на болка и загуба който изпитах на погребението.Смъртта му, наистина се беше отразило на всички ни като корабокрушение и наистина успя да ни завлече в една вихрушка,фурия или както искате го наричайте, от дни които се сливат и от които остава само болка и разруха,един далечен спомен за подобие на древногръцки бог,който се разхождаше измежду нас простосмъртните.

Цял ден не можех да откъсна поглед от нея.Питах се защо не беше отишъл сам да я пусне в пощата? Защо трябваше да праща Сиера? Не,че желаех смъртта й...просто исках някакси и двамата да бяха останали живи.Да се вайкат за изгубената къща,но да успеят да се измъкнат живи и здрави.Той да продължи с изкуството си,а тя с моделството си.Щеше да бъде толкова лесно.