Смърт vs Любов //ВРЕМЕННО СПРЯНА//

Продължението

Момичето започна да се отдръпва назад, а Юнги вървеше напред към нея. Искаше просто да и покаже че още е тук но не знаеше че изглежда така.
-Защо се страхуваш от мен любов моя?
Той започна да говори и продължаваше да върви към нея.
-Лю-любов твоя?
Тя го погледна очудена и уплашено в същото време. Не знаеше дали не сънува. След толкова много време, в което тя идваше и викаше името му, с надеждата че ще се върне, той най накрая се появи....но не така както тя си го представяше..
-Аз те обичам не знаеш ли? Още от преди да умра. Какво не ме ли обичаш вече?
"Той от къде по дяволите знае че го обичах?!" Милиони мисли минаваха през главата на горката Даюнги. Не знаеше какво се случва.
-П-погледни се.
Тя извади от джоба си едно малко огледалце, което винаги беше с нея. Момчето го взе, но щом се видя в него го изпусна.
-Т-това ли съм наистина аз сега?
В очите му се четеше тъга и съжаление към себе си. Започнаха да се спускат сълзи от очичките му.
-Сега разбирам защо бягаш от мен.
Каза зеленокоското и просто изчезна.
-Не Юнги върни се! Аз още те обичам......
Горкото лилавокосо момиче беше объркано, но беше сигурна в едно. Знаеше че го обича и иска да си го върне. Дори сега да изглеждаше в това ужасно състояние тя го обичаше. Ето това дами и господа е истинската любов. Да обичаш каквото и да става. И тя го знаеше.

Трета глава е тук..
(258 думи)