Любовта, която ме обича и в смъртта

1

Напусна ни.... Джонгхюн, моята най-голяма любов, съпруг, баща на две още невръстни бебета..... Напусна ни. Вече го няма.

Хотелската стая, безжизненото му тяло.....още го виждам щом затворя очи. Толкова много сълзи и писъци на едно място.

-НЕ! НЕ МЕ ОСТАВЯЙ, ДЖОН! ОБЕЩА МИ,ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА МЕ ОСТАВИШ! СЪБУДИ СЕ!

....... но....Така и не се събуди.

А днес....наистина ще ме остави. Днес го погребвахме. Ще бъде заровен 2 метра под земята. На дълбоко в нея.

Стоях на пода като труп подпрял се на стената, плачех и гледах ковчега. Лежеше спокойно там в красив бял костюм , а върху него слагаха по някоя бяла роза. Толкова много хора дойдоха, за да се сбогуват с него. Дори и в този момент нямах сили да го погледна. Не можех да понеса гледката, а исках да го видя дори и за последно. Защо го направи......

Усетих нечия ръка да ме побутва леко и се освестих за секунди. Не погледнах кой е , но само по гласа можех да позная, че е Кей.

-Тае,време е!

Дори нямах сили,за да плача камо ли да стана. Помогна ми да се изправя и заедно тръгнахме към колата. Време бе да се сбогувам с Джонг.

********-------******-------*******

След цялото погребение заедно с Кей, Минхо и Онеул се прибрахме в общата ни къща. По пътя не си казахме и дума, мълчахме, а аз тихо ронех сълзи на рамото на Кей.

Прибрахме се и още от вратата ме посрещна детегледачката. Помолих я да дойде, за да гледа Кай и Джимин. Съжалявам,че нямаше да имат до себе си и другият си баща, но нямаха и как да го видят за последно. Още бяха мънички......

-Здравейте, г-н Ким!-поклони се леко момичето и продължи все така тъжно да ме гледа- Момчетата са добре и в момента спокойно спят.

-Благодаря ти! Можеш да се прибираш.

-Сигурен ли сте? В това състояние ще можете ли да се справите. Ще оста-

-Добре съм- извадих пари от портмонето си и платих за часовете

-Няма да ги взема. Не мога. Задръжте ги.

Примирих се и ги прибрах отново, детегледачката си тръгна, а аз тихо се качих при децата.

Влязох спокойно при тях и се надвесих над легълцата им. Кай и Джимин спяха спокойно и не можех да спра да ги гледам. Толкова малки и невинни....плаче ми се отново като ги гледам тези малки ...... мишлета. Наричаше ги така. Малките ни мишлета.