True Love

Глава 9

Къщата беше колкото хубава, толкова и разхвърляна. Имаше мръсни чорапи разхвърляни навсякъде, както и потници, дънки и тениски.

-Момчета!-извика Джънгкук.-Предупредих ви, че ще доведа приятелката си, а вие не можахте да поразчистите?

-Куки, помислихме си, че е някаква шега! Ти сам не си си повярвал, че си имаш приятелка!-каза Джимин без да отмества поглед от големия екран и джойстика.

-Хаха колко смешно...аз поне си имам приятелка.

-Ама приятелката ти каза, че все още не сте заедно...тъпак!

-Млъквай, Джин!

-Искаш ли нещо за пиене сладурано?-попита ме Джин.

-Не, благодаря! И моля те не ме наричай, така, защото последното нещо, което ще видиш ще е юмрукът ми.-Джин ме погледна с широко отворени очи, а всички останали започнаха да се смеят.

-Кротко де!-извика той срещу мен.

-Джънгкук...приятелите ти не ми допадат. Става ли да си ходим?

-Хей, Злодеида! Не смей да говориш за нас по този начин!-извика Джин. Започнах да се смея.

-Злодеида? Сериозно ли? Просто се пошегувах...

-Оу! Така ли било?

-Сладка и забавна!-извика Ви със завряна в хладилника глава.-Човече в този хладилник няма нищо...

-Има зърнена закуска в шкафа!-каза Джимин.-Поне така мисля...не помня дали я изядохме...

-Зърнена закуска? Сериозно ли? Не искам зърнена закуска!

-Тогава звънни на Шуга...кажи му да купи каквото искаш...

-Чакайте малко...вие колко сте?-попитах.

-Ами по принцип сме 7. Двама от нас липсват, но вероятно ще се запознаеш и с тях в скоро време.-отвърна Джимин, като ми се усмихна.

-Боже...вие ще ме убиете!-въздъхнах.

-Хей, приятели...аз мисля да заведа момичето си някъде далеч от вас! Ще се видим утре!

-Беше ми много приятно!-извиках, като излязох от къщата.

Качих се в колата на Джънгкук, като закопчах колана си. Куки седна на шофьорското място и запали колата. Погледнах го.

-Защо ме гледаш така?-попита и се усмихна.

-Къде отиваме?

Той така и не отговори на въпроса ми. Прсто продължи да се вглежда в пътя. Когато стигнахме пред една огромна поляна, той спря колата. Слезе и ми отвори вратата, след което извади огромна кошница от багажника.

-Какво правиш?

-Ще си направим питник. Не виждаш ли?

Той постели на тревата огромно карирано одеало, като нареди на него сандвичи, ягоди, сок и кексчета. Погледнах го и му се усмихнах. Седнах на одеалото, а той се настани от другата страна.

-Боже, това е идеално!-въздъхнах.

-Мислиш ли? Кексчетата сам ги направих.-взех едно, като отхапах от него. Наистина беше много вкусно.-Виж, не знам как е на вкус, тъй като никога преди не съм правил нещо подобно.-той се изчерви.

-Много е вкусно, наистина! Всичко е просто перфектно. Ти...храната...гледката...Благодаря ти!

-Радвам се, че ти харесва! Ам...изцапала си се...-посегнах към устата си с надеждата, че не съм се изложила чак толкова.-Ам не там...позволи на мен.-Той махна трохичката от кексчето с палеца си на ръката си и се усмихна.-Гатово!

-Благодаря ти!-изчервих се. Отнасяше се толкова добре с мен...

-Лин, знаеш ли какво?-попита изведнъж.

-Какво?

-Би ли искала официално да сме заедно?-видях надеждата в очите му.

В този момент сърцето ми спря и за миг си мислех, че съм се взирала в него твърде дълго, защото не знаех какво да отговоря. Примигнах няколко пъти, но не бях готова да изреча и дума.

Здравейте!
Най-накрая се завърнах и се надявам главата да ви е харесала!❤