Just A Bet/Просто облог

Chapter 22

Неделя!

Да отида ли на партито?

Какво пък ще стане ако отида?

Какво пък ще стане ако си седя у дома в стаята си?

Ще си умра сама! Това ще стане.

Ще отида!

Но...само за малко!

Не ми ли хареса си тръгвам.

Стана време да се оправям за партито на Джаксън.
Облякох сини дънки и една бяла риза, която я вкатах в дънките. Вързах косата си на опашка и застанах  пред огледалото.

- Приличам на зубър! - казах си
- Перфектно! - усмихнах се и се напръсках с парфюм.

Излязох от нас. Нашите ме видяха, но не попитаха къде отивам, за което бях благодарна.

Бях пред къщата му и си спомних как веднъж си беше забравил телефона в заведението, в което работихме и отидох за пръв път у тях, за да му го дам.

Влязох и вътре в къщата беше празно.

Излязох да проверя в задния двор, но и там нямаше никого.

Върнах се в хола и видях Джънгкук.

- Какво става тук? - попитах

- Миа...- каза той

- Не ми говори, дори не ми споменавай името.

- Знам, че още си ми ядосана...

- Меко казано - скръстих ръце

- Искам да ти докажа, че аз наистина те харесвам и в момента съм искрен.

- Не ти вярвам. Не биваше да ти се доверявам Джеон Джънгкук! Ти ме съсипа. Мислех, че наистина те е грижа за мен.

- Така беше. В началото се преструвах. Но после...

- После какво? После реши да скриеш истината от мен. Може би ако бях разбрала от теб за това, нямаше в момента да си говорим така.

- Знам, не исках да те натъжавам.

- Но да ме лъжеш беше най-добрия вариант,както и да си играеш с мен. Много забавно. Ти ми доказа, че не заслужавам приятели. Че приятелите винаги ще те предадат, когато имат тази възможност. Радвам се,че съм сама. Предполагам тази лъжа също е твое дело.

- Да, но Джаксън се съгласи...

- Но аз не съм съгласна. Не съм съгласна да ме разиграваш.

- Да, това беше просто облог, но после превърна в нещо повече.

- Нещо повече ли? Пак ли се...