Той и Герда

Неочакваният посетител

Той седеше в стаята си вече 3часа. Това може би беше най-дългото му наказание от 14години насам. Обикновено той не стоеше дълго наказан. Или бягаше през прозореца, или нещо друго, с което да се измъкне, но вече му беше омръзнало. Все пак продължаваше да мисли, че родителите му не са прави и е нечестно истинският виновник да няма последствия. Той не е единственият, който страда така. На всеки от вас се е случвало да бъде невинен и да понася последствията, особено ако родителите ви са като неговите. Те смятат, че човек е виновен до доказване на противното. Ами тогава, как Мери се измъкна? Ами ето как. Малката му сестричка е толкова сладка, макар че отвътре е като дявол. За нейно щастие дяволската й страна не беше изписана на лицето й или пък на принцеската коронка, която сваляше от главата си само, когато спи. Всички тези нейни качества й помагаха да се измъкне от пакостите, които върши. При Марк това не беше точно така. След като пакостите вече са свършени трябваше някой да бъде наказан, или с други думи да изкупи вината. Това беше той, както винаги. Милото момче!
Най-накрая баща му реши да се смили над него и го извика за вечеря. Честно казано, на него не му се ходеше, обаче реши да отиде, за да не му се налага да стои още в стаята си сам. След като слезе по стълбите и подаде глава през леко открехнатата врата, забеляза на масата четвърто лице. Възрастна жена на около 48години. Определено не беше една от най-слабите лелки, които е виждал. С други думи през ума му минаваха само мислите:
- Кога ли ще се счупи стола? Дали го боли? Какво прави тази дебела жена на моя стол?
Марк влезе в стаята леко зачервен.Момчето не очакваше гости.
-Ела Марк! Седни! Трябва да поговорим.
След тези думи в главата на тийнейджъра започнаха да се блъскат хиляди мисли. Както и на всеки друг на неговата възраст. Често когато чуете това си казвате, че ще последва сериозен разговор. Нима не е така? Той нищо не каза, дори не помръдна. Баща му отново помоли Марк да седне, но този път с по-заповедничев тон и с поглед, който от неговите очи се премести на празния стол.
-Няма!-отрече леко нервно момчето-Преди всичко искам да ми кажете коя е тази жена и какво прави тя тук!
Баща му стана и му се развика, че поведението му е несериозно и много други неща, които Марк не чу, защото беше зает да обмисля ситуацията. Баща му се навика и седна като отново кимна към стола. Момчето този път се примири. На масата настъпи неловка тишина, която бе нарушена от Мери, която разля чашата с водата си. Никой от възрастните не стана, за да почисти. Всички седяха и я гледаха докато се мъчеше да попие течността. Със сигурност Марк е преживял много по-сранни неща, но това определено не беше нормално. Баща му най-сетне подхвана.
-Това е мадам Лаврантес.
-Лаврантис-поправи го леличката.
-Аз съм Марк-измъмри момчето.
През останалата част от вечерта Марк разбра, че това е новата съседка, която има 7котки кръстени на планетите от слънчевата система и дъщеря, която осиновила. До колкото той си спомняше името на момичето беше Герда. Мадам Лаврентис го помоли да помогне на дъщеря й да свикне с новото училище. След като жената изяде 4порции с картофи и голямо парче торта за десерт пожела на семейство Редмейн приятна вечер и си тръгна.