Здравейте аз съм Клара и съм на 17 години. Аз живея в Корея с моята най добра приятелка Оливия. Тя е от моят клас. Днес щяхме да ходим пак в тъпото мъчилище... Там е ужасно и с първи час химия... Та днес едвам станах от леглото. Влязох в банята, изкъпах се, измих си зъбите и слязох в кухнята. А да забравих да спомена че родителите ми загинаха в катастрофа за което не съжалявам особено много, защото те изобщо не ми обръща ха никакво внимание. Даже ми е по лесно без тях. Та когато слязох в кухнята веднага ме опияни прекрасният аромат на палачинки. Олиииивииияяяяяяя-аз Клааарааааа- дойде тя блъскайки се в мен като танк, събаряйки ме на земята. Защо ли ми е до полка познато. Клараа нужно ли беше??? - аз Не - Оливия -каза ставайки от мен Добре Хайде да ядем защото ще зскъснеем. Май днес ще идват нови ученици в класа. Знаеш ли? Оф пак ли-измрънках аз. Защо не моат си намерят едно училище и да спрат да се местят. Как може такоа безобразие. Клара изявай си палачинката и да тръгваме. Тае и Джимин ни чакат вече 100 процента съм сигурна. Да допълня че аз бях заедно с Джимин за около година и нещо, но вече сме само най добри приятели и нищо повече. Моляя??? Чакат ни? - даже не бях почнала да се обличам. Скочих веднага от масата, блъскайки си крака в масата, ем нормално за мен, пребивайки се по стълбите. Отворих си гардероба. Не мислих много и избрах първото нещо което видях. Тоест това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
И се гримирах на бързо. Ам забравих да ви се покажа. Това съм аз:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
