The story of my life

Началото

Здравейте казвам се Камрин. Тийнейджърка съм а това е доста трудно.Когато бях на 7 детството ми приключи,защото майка ми и баща ми се разведоха.Все ни  повтаряха на мен и по - голямата ми сестра Алекс,че абсолютно нищо няма да се промени,всичко ще си бъде наред...
Това беше най голямата лъжа която съм чувала евър.
На първо място майка ми оплюваше баща ми че той е лош, тъпанар и тн. А той правеше същото за нея.
След време майка ми тотално се чална почна да сменя мъжете с които излиза като носна кърпичка, а баща ми си намери тъпа селянка която го търси само заради парите му.
След това се сближиш доста с баща ми а с майка ми се отдалечих. Тя допусна много лъжи и грешки да развалят отношенията ни на майка и дъщеря. А баща ми се опитва да ме купи с пари. Постоянно ми купува разни скъпи неща които не искам,защото често е извън града и го виждам веднъж на три месеца. Покрай всички спорове с родителите ми се наложи да порасна доста бързо и да нямам детство.
Поради тази причина нямам много приятели,но не ми и трябват много защото си научих урока. Много пъти от добротата ми са ме  предавали,забвали нож в гърба.
.....
Един ден се събудих и видях майка ми как събира нещата си. Попитах я:
-Какво става
-Сестра ти събуди ли се?
-Ами мисля че да но... -тя ме прекъсна
-Събирайте си нещата изнасяме се
-Какво ? Защо
-Не ми задавай тъпи въпроси каза да си събирате багажите и то веднага
Доста объркана отидох в стаята си започнах да събирам всечките си неща. Тя изглеждаше притеснена,изплашена искаше да избяга от нещо но от какво?!? Трябва да разбера на всяка цена не можех да захвърля проятелите,роднините ... всичко и просто да изчезна както тя прави всеки път когато крие нещо. Но вече ми писна от лъжи трябва да разбера истината.
Угодих и напуснхме и този град и отидохме в още по - гадна дупка.
Къщата която купихме беше доста голяма,но стара трява ѝ доста ремонт. И всичко трябва да започне на ново. Ново училище, нови приятели. Вече ми беше писнало от всичко ново и все стоях настрани от всички не си купувах хубави и маркови дрехи,защото исках да съм незабелязана исках да съм като прозрак,защото знам че се привързвам много лесно ,а раздялата може да настъпи доста бързо ...
Но този път ще е различно този град е последният в който се местя,въпреки че беше доста мрачен и самотен си бях обещала ще спазя това обещание.
Първият ден в училище настъпи бях много уплашена,всички ме гледаха много странно. Не знаех в коя стая имам нито пък незнаех кой да питам.Знех само че имам химия при господин Петров. Аз стоях в средата на коридора когато едно момче додйде и каза :
-Хей значи ти си новата
-Как позна,опитах максимално да се впиша
-Никое красиво момиче не стои само освен ако не е откраднала гаднето на друго момиче или ако е нова...
Аз нищо не каза беше ме срам. Той да не би да ме сваля? Просто чаках да си тръгне. Сега изобщо не ми е до момчета.
-Ако искаш може да тръгваме или да закъснеем още от първия учебен дем
-Ъм да,знаеш ли къде е стаята на господин Петров?
-Да в другото крило на втория етаж и по - добре да побързаш мрази някой да закъсняваш
-Благодаря -казах притеснена и хукнах да бягам. Само се молех да но не ме изложи като каже „деца явно новата ви съученичка обича да закъснява” или нещо такова секуна по-късно чух:
-Ей! Чкай не ми каза името си
Направих се на глуха и си казах на ум и така ще си остане и се подсмихнат докато фучах през коридорите.
Денят мина обичайно но този път поне хората ме забелязваха а не сядаха върху мен.
Когато се прибрах майка ми беше на работа това беше идеалният момент да разбера какво крие.
Отидох в стята ѝ и започнах да ровя.Нищо не открих беше доста разочаровщо. Отидох в кухнята да си направя нещо за обяд и нещо привлече поглеът ми .