Коралайн 2 - завръщането на вещицата в огледалния свят

Глава 1

Сутрин е озаряват слънчевите лъчи около очите  и стаята й.
Навън грее слънце около градината посъдена с лалета ,които стоят още от градинското парти ,което са обещали преди това родителите й.
Коралайн протяга ръце,прозявайки се след това става от леглото да си обуе чехлите ,за да слезе по стълбите надолу за закуска.
В кухнята се вари чайника за чай,който приготви Чарли.
- Добро утро, Коралайн.
- Добро да е . Мамо мислиш, че ще бъде скучно и тъпо днес в училище особено, че се налага да нося сивите дрехи, които си ми ги купила ? .
- Не , Коралайн смятам,че ще е забавно и интересно ,хем ще научиш нещо интересно.
Отвръща на отговара на Коралайн .
Отегчено разбъркваше млякото с коренфлейкс ,мислейки как ще умре от скука в училище .
Мел изглаждаше сивата й униформа в нейната спалня ,докато Чарли изготвяше статии на компютъра в неговия кабинет ,за един проект в офиса ,който трябва да представи.
Леко се заоблачи навън както е обичаен климат с редовните дъждове ,влага, и мъглите ,които късно вечер падаха.
Свършва с закуската времето напредва става 06:40 часа остава само да иде в банята да се оправя.
Качва се обратно нагоре към баняга поглежда се към огледалото с поглед, който казва ,че денят ще е скучен и безинтересен.
Взима пастата и я нанася върху четката ,докато Мел Джонс се провиква от спалнята:
- КОРАЛАЙН МАЛКО ВРЕМЕ ОСТАВА !
- Ъъххх . Възмущава се Коралайн, търкайки зъбите си.
Мел е готова и е приготвила униформата в стаята на Коралайн .
Облечена обичайно със сивото яке , шалът обвит около врата , дънките , ботитата ,с които излиза всеки път с колата някъде ,или на работа .
Телефонът звънни оказва се ,че Уайби търси Коралайн.
Мел вдига:
- Ало ? Уайби ли е на телефона ?
- Да исках нещо важно да кажа на Коралайн може ли да я предупредиш от баба , че е в риск отново да бъде в опасност,въпреки че хвърлихме ключа в кладенеца ? .
- Не сега е моментът, Уайби тя се оправя за училище когато свърши следобед заповядай да се видите и обсъдите това нещо с копията на Джонс.
- Добре ще се отбия по-късно тоест следобед .
- Добре, Уайби лек ден.
Затваря телефона Мел остава учудена ,което чува по-телефона и смята за странно тая уж поредна фантазия или сън на Коралайн ,което разправяше непрекъснато за хора с копчета и разни копия на Джонс, но вместо да се замисля отива до стаята да й напомни пак за училище .
Почуква на вратата обажда се Мел:
- Коралайн облечена ли си вече ? Ще закъснееш за училище !
Възмущава се Коралайн:
- Даа облечена съм с тъпите и скучни дрехи мамо.
- Коралайн престани ще видиш,че няма да е толкова зле, отколкото да се занимаваш с фантасмагории . Отправя забележка Мел.
- Аз не се занимавам с фантасмагории ,а спасих децата призраци и вас заедно с баща ми от вещицата.
- Хайде Коралайн добре и без това Уайби те търсише за нещо от баба му да те предупреди .
Кимна Коралайн учудена ,слизайки обратно надолу с Мел да излизат вече в колата да се качват за път към училище.
Коралайн гледаше през прозореца как все по-гъста облачност се развива ,започва слаб дъжд да ръми из горите ,през които минаваха.
Училището не беше никак наблизо почти край центъра на града се впадаше .