The story of my life

Отговори?

Бях толкова притеснена какво ще открия. Въведох паролата и лаптопа се отключи,цялата се разтреперих ,не бях сигурна дали Мелиса щеше да каже на някой това което ще видим,но вече беше твърде късно.
Рових се из лаптопа известно време,нямаше нищо очудващо. Разглеждах снимките и бях,на косъм да се откажа когато видях баща ми и сестра ми Алекс пред една вила.
-Лиса аз си спомням тази вила. Мислех си,че съм я сънувала
-Какво ставаше в сънят ти?
-Беше отвратително! Баща ми и Алекс пазеха някаква тайна или нещо което не беше редно,не си спомням добре,но те пиеха кръв.Аз ги видях и ги пиах какво е това,защо го правят,а те отговориха,че това питие им помага прави ги по-силни.
-Уол!каква развинтена фантазия имаш.И този сън кога го сънува
-Ъмм не съм съгурна,но бях още малка първи клас
-Виж Кам мисля,че трябва да поговориш с майка си.Питай я директно
-Добре,ще взема този лаптоп и да се прибираме.Искаш ли да те закарам ?
-Не имам уговорка с брат ми трябва да дойде всеки момент,ще изчакаш ли с мен?
-Разбира се Лиса. Така и така сме тук трябва да те питам някога чела ли си книга сврзана с вампири?Или със свръхестествени неща?
-Какво??Немисля,но майка ми ми е разказвала легенда,че преди много време този град е бил свърталище на паранормални същества
-Като например?
-Не съм сигурна точно,но духове,вампири,върколаци.Защо питаш. Нали знаеш,че всичко това е имислица от простаци,за да плашат децата си?
-Разбира се,че знам просто ми е любопитно,защото и на мен моята майка ми е разказвала за подобни истории.
След време Мелиса отиде до тоалетната,а аз продължих да оглеждам библиотеката. Изведнъж чух тръшкане на врата
-Лиса? Ти ли си?
Никой не отговори. Взех най тежката книга,която видях скрих се зад ъгъла на вратата.Умирах от страх. Чувах стъпки,които се приближават към мен.Ами ако това беше мама и е разбрала за всичко или по зле ако беше някой бездомник които търси къде да спи или ако беше вампир или нещо подобно? Фигурата беше точно пред вратата,тя се отвови,аз приготвих книгата и започнах да налагам.
-Ауч,чакай спри,спри моля те.
Това беше едно високо, мускулесто доста красиво момче с доста бяла кожа,черна коса и тъмни очи.
-Кой си ти и какво правиш тук,да не би да ме следиш?
-Нищо подобно,тук съм да взема Мелиса
-Оуу,значи ти си брат ѝ
Засрамена тръгнах да свалям книгата от ръцете си
-Да извинявай,че те уплаших
-Няма проблем,извинявай за цицината на главата ,искаш ли лед ?
-Да няма да е зле,междудругото имаш доста силен замах
-Ъм благодаря,мисля-казах докато вадих леда
-Та как се казваш-поита той
-Камрин
-Аа значи ти си приятелка на сестра ми за която постоянно говори .А къде всъщност е Лис
-Горе,отиде до тоалетната.Сега стой мирно,само този лед намерих.
Нежно притисках леда към главата  му.
-Защо не съм те виждал до сега в училище?
-Ами премистихме се тук преди няколко дни с майка ми и сестра ми.
-А баща ти?
-Когато бях малка се разведоха
-Оу съжалявам
-Няма нищо беше много отдавна
Следващия момент Мелиса дойде
-Сайръс? Какво е станало?
-Нищо просто твоята приятелка явно товкова мрази тази книга че чак ме замери с нея
-Не е така просто беше тъмно,стреснах се,помислих го за клушар и започнах да го налагам
-Браво Кам дано поне сега му влезе малко акъл в кухата тиква.Хайде да тръгваме,че закъсняваме за вечеря-каза Лиса
-Още един път извинявай за главата-казах смутено отдръпвайки леда.
-Оо спокойно,ще ми се   реваншираш.
-Чао ще се видим утре
-Чао
Докато пътувах към вкъщи не спирах да мисля за станалото. Ами ако наистина тази вила съществува,защо не са ми казвали никога за нея? Ами ако това от книгата не са просто измислици?Какво ако всичко това беше реалност? Трябва да разбера.
Но не можех да питам просто хей мамо, тате вие вампири ли сте понеже имах странен сън?
Когато се прибрах мама беше  вкъщи,ами ако беше разбрала ? Отново бях под напрежение.
-Хей мила вечерята е готова
-Ей сега идвам мамо
-Къде беше
-Ъм учехме с Мелиса в библиотеката
-Коя библиотеката?
-Ами тази която е в училище
-Оу добре
-Защо питаш ?
-Без причина
След вечеря се качих в стаята си. Взех си душ и легнах.Неспирах да мисля за Сайръс,чувствах се толкова неловко,какво ли си е помислил за мен?
А майка ми е такава лицемерка държи се все едно всичко си е наред,докато всичко се разпада от семейните им лъжи.Защо единствено на мен нищой нищо не споделяше? Знам че не съм като сестра ми,знам че не съм любимото дете,но все пак съм част от това семейство.Нали?
Днес очаквах буквално отговорите да изригнат в лицето ми,но дали изобщо искам да разбера истината?