Black Survival

1

Последният училищен звънец би. Учениците започнаха да излизат от гимназията. Някои от тях се насочиха към автобусната спирка, други към близкото кафене, трети изчакваха до входа закъснелите си приятели, но само едно седемнадесет годишно червенокосо, средно на ръст момче тръгна към задния почти неизползваем изход. Вървеше бавно до оградата на училището и подритваше смачкано кенче от кола. Наоколо нямаше никого. Единствено се чуваше звукът от металното кенче, сблъскващо се със земята. В походката на момчето имаше нещо по-различно от тази на останалите. Всички негови връстници бягаха, скачаха и се вълнуваха от най-различни неща, докато той вървеше прекалено спокойно. Не се вълнуваше от нищо, от което те се интересуваха. Винаги стоеше на задния чин до прозореца, не говореше с никого, дори и да го обиждаха неговото лице си оставаше все така безизразно. По всякакъв начин се опитваха да го накарат да говори, но той все така мълчеше.

Скоро престана да рита кенчето и забърза крачката си. В мига, в който доближи мотора си, около него застанаха три момчета, на вид по-корави от него. Лидерът им го хвана за яката и се усмихна ехидно, вглеждайки се в безчувствените му очи. Червенокоското не потрепна дори за миг, когато другите двама хванаха ръцете му. Свъси вежди, когато забеляза намерението на опонента си. Побойникът срещу него замахна с юмрук, но преди да го оцели, Jang HyunWoо успя да реагира, като скочи и го изрита в челюстта, правейки задно салто във въздуха. От пъргавостта му другите двама не успяха да го удържат и той се възползва от това. Хвана здраво китките им и ги засили един срещу друг, като по този начин те удариха главите си една в друга и паднаха на земята. Момчето извади от джоба си своя бокс,

(За пояснение, ако някой не знае или не се сеща какво е бокс)

стисвайки го здраво и енергично се затича към лидера им. Замахна светкавично и нанесе почти фатален удар върху лицето му. След като поваления не стана, двамата изкараха  джобните си ножчета и ядно замахнаха към HyunWoо. Единия успя да одраска бузата му, а другия не успя да го докосне. Червенокоското бързо мина зад гърба на единия и го хвана през врата, започвайки да го налага по главата. След няколко силни удара пукна главата му и го избута на земята. От страх третият избяга, изоставяйки приятелите си. HyunWoo избърса лицето си,
изплю се върху лидера им и прибра бокса си.

Продължи към мотора си и скоро потегли без да се тревожи за случилото се. Спря се пред едно от магазинчетата в близост до квартирата му и влезе в него със странното усещане, че някой го следи. Взе няколко снакса, бира и се нареди на опашката. Плати това, което е взел и ги прибра в торбичка. Излезе и бръкна в торбичката, изваждайки бирата. Облегна се на стената и отпи от нея. Чу шум в посока на мотора си и се обърна. Докато се усети някой открадна мотора му. HyunWoo изпусна торбата и хукна след крадеца. Естествено беше по-бавен, но не се предаваше. След известно време похитителят сви в една тясна уличка и спря. Червенокоското застана зад ъгъла запъхтян, наблюдавайки го скришом, като скоро се показа и друг мъж.

Jang HyunWoо

Загледах се в глупака, който посмя да открадне мотора ми. Скоро дойде и друг мъж в черно отгоре до долу и двамата се заговориха. След няма и минута, новодошлият извади бял препълнен плик, навярно с пари и го подаде на крадеца, като в замяна той му даде ключа от мотора. Стиснах юмрук ядно, когато новият собственик на мотоциклета ми потегли с него и се изгуби от погледа ми. Онзи кретен отвори плика и със видимо забележимо задоволство започна да отброява тлъстата пачка. Не се сдържах и изскочих пред него, като започнах да го налагам. Бях обзет от гняв.. Единственото чувство, което ме запълваше през последните години.

Повалих го на земята, а той опита да ме избута. Това ме ядоса още повече и започнах да удрям силни крушета в лицето му. Незнайно защо той започна да смее като луд. Постепенно забавих ударите и изцътках с език.

- Ти нормален ли си?!! - креснах му в лицето, а той само засили смеха си

- Огледай се наивен глупако!! - каза изплювайки кръв встрани

- К'во?! - погледнах нагоре и...

_________________________________________

Та ето едно ново проектче с помощта на една моя много добра приятелка:

dani_25_

Надяваме се да ви хареса и казвам "надяваме" - защото я пишем заедно.
Моля да гласувате, ако ви е харесало и да коментирате, за да знаем какво мислите. До следващия път!