Божество ли беше ти,
Не знам, но всичко се изпи.
Виждам те всеки нов ден,
И никога не може да се разберем.
Не искам да ме виждаш ти,
Мен и старите черти.
Кога ли ще те видя аз ,
Сам да стоиш и да ме чакаш след час.
Кога ще се видим двамата,
Да си разясним измамата.
Дали ще говорим, това не е важно,
Но знам, че в очите ще бъде влажно.
Дали ще гледаме, това се стремим,
И душите си тайни да осведомим.
Любовта ни голяма,
Изигра ни голяма измама.
Комуникацията лоша,
Ни изхвърли направо в коша.
По телефон все едно говорим,
И със затворени очи продължаваме да спорим.
Дали ще ни излезе късмета,
Да продължим по друга пътека.
Нашите устни допрени,
Ни доведоха до големи проблеми.
Нашите ръце обвити,
А душите ни зад стена, скрити.
Не може ли просто да кажем,
Но не с лъжи ще замажем.
Не може ли просто да викна,
Но не няма да свикна.
И искам те аз все още,
Но между нас няма да почне,
И искам те аз сега,
Но ми трябват други сърца.
Взаимно желание няма,
И само един ще пострада.
Това ще съм аз,нали?
Ще ми трябват други мечти.
Ще поседна аз и ще плача.
Ох, как сърцето прескача.
Но защо ли нямам сълзи,
Белегът сърцето ми кали.
И ще почна ли аз да мечтая
Да съм с друг в рая.
Или ще искам във ада ,
Където твоето сърце приляга.
И ще бъда ли някак щастлива?
И да видя съдбата красива.
А ще мога ли пак да обичам,
Или ще трябва на теб да приличам.
Но аз съм щастлива знам,
Отишла в самотния храм.
Облаци постоянно има тук,
Но душата вече не е свита в юмрук.
Тук е хубаво сега ,
Аз виждам мойта звезда.
Но ще я грабна ли в ръцете ми малки?
Или действията ще продължават да са жалки.
Но аз ще се преродя на ново,
И ще ме видиш много скоро,
Как мъката оставих сама,
И пипнах новата земя.
Ти не го изпита нали?
Просто излезе от моите гори.
А сърцето ти пламенно знай,
Някоя ще го докосне докрай.
