𝐶𝑟𝑦𝑠𝑡𝑎𝑙 𝑡𝑒𝑎𝑟𝑠

Пак Джимин

1 година по-късно
- Техюнг хващай чантите и скачай в пикапа! Бързо момчета!
Четиримата се качиха в черният автомобил и скоро се измъкнаха. Победоносни викове огласяха цялата кола
- Добра работа малчо!- Джимин потупа Техюнг по рамото и се усмихна лукаво

Спомен от преди една година~
Техюнг
Скитах се из улиците на Сеул, без да знам къде отивах. Загърнат в големия суитчър ходех през дъжда. Сам. Отново сам. Пукаше ми твърде много за Кук за да му създавам още проблеми. Бях взел малко пари. Не бяха достатъчно но трябваше да измисля как ще оцелявам. През главата ми мина няколко пъти мисълта дали да се върна ,но бързо я отпращах. Сълзите се стичаха по лицето ми и не можех да ги спра. Свих в една тъмна уличка облягайки гръб на студената стена. Оставих сълзите да се спускат. Накрая се сгуших на студената земя и неусетно бях заспал.
Събудих се когато чух смях и гласове
- Дали не е някой клошар
- Не съмнявам се! Не изглежда чак толкова мизерно!- единия се изсмя и тръпки побиха цялото му тяло.
-Дали има пари? Да го преджобим ли?- замръзнах на място. Изправих се рязко, опрял гръб в стената.
- Ааааа виж ти кой се събуди от дрямка?- пита единият. Бяха двама. Високи. Единият беше чужденец. Имаше мръсно руса коса и зелени очи. Другият беше доста набит азиатец с много зловещ смях. Имаха маски и бяха облечени в черно.
- Имал ли нещо интересно кукло!- каза азиатеца и се наведе. Не исках да съм онова уплашено дребно детенце. Исках да се защитя. Ударих го с чело в носа и той се дръпна рязко назад, изпсувайки.
- Малко копеле!- обърна се и ме ритна през лицето. Паднах на земята и той започна да ме рита с всичка сила в корема. Можех да усетя топлата кръв в устата си.
- Стига!- трети глас изникна от някъде. Набитият веднага се махна от мен, а аз се опитах пак да застана в седнало положение. Едва едва го направих и срещнах погледа на азиатец, не много висок, със светлокестенява коса и тъмни като рог очи. Клекна, така че очите ни да са на едно ниво.- Какво правиш тук сладкиш?- попита игриво и повдигна леко едната си вежда. Хвана брадичката ми и я повдигна. - Уонхо колко пъти да ти повтарям да си сдържаш нервите. - гласа му беше толкова спокоен. - Тъ, не разбрах какво прави едно очарователно момче като теб.Сам самичко навън. В толкова късен час, в толкова опасен квартал- направи пауза и се приближи до ухото ми- пълен с толкова опасни хора.- тръпки ме побиха, усещайки топлия му дъх, който се разбиваше в кожата ми. Притеснително спокойния му тон ме плашеше.
- Аз...аз...- преглътнах, докато се взирах в черните му като нощ очи. Събрах всичката смелост и кураж които имах и казах- Убих човек и трябва да се скрия някъде от униформените, но се и-изгубих- последното прозвуча малко по- уплашено отколкото исках.
- Убил си човек?!- повдигна вежди изненадан човекът и се обърна към другите двама, които се засмяха леко. Сетне се изправи изтупа панталона си и каза
- Идваш с нас. Май ще се окажеш доста по-полезен отколкото си мислех.- Момчето облиза устни и лукавата усмивка си намери път на лицето му.
Станах от земята и изтупах големия суитчър
- Така и не разбрах името ти дребос?
- Ким Техюнг
- Приятно ми е Техюнги. Това са Уонхо и Питър. А аз съм Парк Джимин.

Малко кратка но с много любов
Xoxo~