Бяхме в планината.
Облегнат до мен ,без никакви чувства. Едно движение и се появих в прегръдките ти . Беше 5 сутринта. Беше тъмно . В кутиена стая бяха повече от 10 човека. Но ти избра мен.
Стана 6. Време за ЛЯГАНЕ. Имаше само един час ,в който трябваше да спим. Най-прекрасното чувство. Ти легна до мен, неволно и ме попита, със сънливи очи ,дали ще се настаня до теб. Усмихнах се и отново ,под одеялото усещах прегръдките ти.
Вече е 7. Най-дългият и хубав сън в животът ми. Но ти трябваше да тръгваш. Щяхме да се видим за закуска.
С усмивка от леглото станах и погледнах ,това което исках да видя.
Теб.
