Глава 1

26 1 0
                                    

*6 месеца по-рано*
-Миличка,ще ходиш ли на екскурзията с класа?-попита ме мама.
-Оф,не знам....ще е скучно.-казах ѝ.
-Спокойно,ще се забавляваш.-каза сигурна в думите си мама.
-Оф,добре,ще ходя.-предадох се.
-Радвам се!-каза мама и ще гушна.
-Аз ще лягам,че утре съм на училище и ще съобщя на госпожата,че ще ходя.-казах на мама.
-Добре,лека вечер,Слънце!-каза мама.
-Лека!-казах
  Алармата ме събуди. Не ми се ставаше от топлото легло. Станах... трудно...оправих се на бързо и тръгнах към училище.
-Хейййй,Алекс!-гушна ме Криси
-Хейййй!-гушна я и аз .
-Ще идват и хора от съседните класове на екскурзията.-информира ме.
-Ужассс.-да...
-И аз така реагирах.-каза ми тя.
-Добре. Сега имаме английски. Хайде да си приготвим учебниците.-предложих.
-Добро утро,ученици,как беше уикенда?-влезе учителя бодър,както винаги.
-Супер.-каза Ник.
-Под супер,какво искаш да кажеш?-каза учителя.
-Ми искате да кажа кво съм правил ли?-попита Ник.
-Да.-отвърна г-н Джонсън.
-Ами бях в гората със семейството си,помагах на дядо си,бях на тренировки,изкарах си супер.-каза Ник.
-Добре,супер.-каза Джонсън.
-Оф,ако Ник не се обади няма да е той.-каза Криси.
-На всяка манджа мерудия,знаеш го...-казах
-Дейвид пак сяда до него....нали им беше забранено да седят заедно,щото пречат?-попита ме Криси.
-Не знам вече.-казах.
Минаха 20 минути и учителят ни много се ядоса.
-Ник,ще ви разместя.-каза Джонсън.
-Господине,да не сме детската градина?-попита Дейвид.
-Дейвид,отивай до Криси. Алекс,сядай до Ник.-каза господина. Аз и Криси се спогледахме шокирани.-Айде,не ми губете времето от часа,по-бързо.-каза господина и аз отидох при Ник.
-Оо,добър ден,Алекс.-каза ми Ник.
-Хей,ще те помоля само да мълчиш.-казах му.
-Това е трудна работа,знаеш,че мразя да мълча много.-каза и почнахме да се хилим. През целия час ми надуваше главата. Заплаших го,че ще яде бой ако не млъкне. Беше забавно.

Just FriendsWhere stories live. Discover now