𝐶𝑟𝑦𝑠𝑡𝑎𝑙 𝑡𝑒𝑎𝑟𝑠

Пак се срещаме

- По-бързо Питър ченгетата са тук!- Джимин крещеше, а притеснението бе изписано на лицето му. Момчетата никога не го бяха виждали в такова състояние. Беше се побъркал от притеснение. Е, все пак никога не се бе провалял при обир.
- Готово!- каза Питър и стана от компютъра на охранителя. - Бързо към пикапа.- Бяха хакнали всички камери, така че нямаше как някой да възстанови записите. Излязоха през задната врата и натикаха всички чанти в пикапа, след което се качиха.
- Измъкнахме се- въздъхна Парк и отпусна глава на седалката. На една бензиностанция смениха колите като платиха на стар познат на Джимин да закара пикапа с парите до мястото, където принципно криеха плячката. С другата кола се прибраха в квартирата си, готова да празнуват.
- Да пием за поредната спечелена плячка момчета!- викна Питър и вдигна бутилката с бира за тост. Победоносните викове огласиха апартамента, докато нещо не ги прекъсна
- ПОЛЦИЯ ОТВОРЕТЕ ВРАТАТА!- преди някой да успее да реагира дървената врата беше разбита и вътре нахлуха около 5-6 полицая. Закопчаха момчетата. Висок мъж притисна Техюнг до стената и грубо постави белезниците на китките му
- Имате право да запазите мълчание. Всичко което кажете може да бъде използвано срещу вас в съда. - След тези думи полицаят обърна червенокосите момче с лице към него и погледите им се заключиха. Въздухът им замръзна в дробовете
- Ч-Чонкук?- едва каза по малкият, взирайки се в тъмните очи на Чон
- Здравей Техюнг- крива и горчива, едва доловима усмивка се появи на лицето на Чонкук
- Хайде Чон да караме тези псета към участъка.- извика един от останалите и тръгнаха към патрулката, паркирана пред кооперацията

***

- Знаете че срещу вас има много тежки обвинения нали г-дин Парк?!
- А Вие знаете че нямате с какво да оправдаете тези обвинения...нали така г-дин Бюн.- брюнета се изнервяше и скоро излезе от стаята, видимо раздразнен
- Нещо ново Бек?- попита един от останалите полицаи, но брюнета само поклати отрицателно глава и тръгна към кабинета си.
•••
- Забвано е къде се срещаме отново, а Питър?
- Хах, не вярвах че дребос като теб ще стане полицай- изсмя се престъпникът
- Хаха, аз пък винаги съм си знаел, че отрепка като теб ще завърши тук
- Първо докажи че съм виновен!- лукавата усмивка се разтегна по лицето на русокосият

В крайна сметка полицаите се отчайваха. Нямаха с какво да докажат престъплението. Джимин, Питър и Уонхо бяха разпитвани поотделно, докато Тае седеше в една свободна килия, докато чакаше останалите.
- Пак се срещаме Ким...- дълбок глас дойде от коридора. Притежстелят му се облегна на стената срещу килията, лицето му леко осветено от меката жълта светлина.
- Куки...- Техюнг стана от леглото и се залепи за решетките, държейки ги с две ръце.- Толкова ми...
- Спести ми го.- големият студено отряза малкият.
- Куки...
- За теб съм детектив Чон.
- Защо се държиш така?
- Защо?- големият се подсмихна и за секунда отдели поглед след което се приближи до решетките и се опря с две ръце на тях, сантиметри от лицето на Ким.
- Ти си тръгна Техюнг. Исках да ти помогна...прецака нещата. Позабавлява се с мен. Поразмята ми влюбената глава насам-натам и после реши да офейкаш. Но спокойно. Все пак да не забравяме че всичко беше развлечение. За разнообразие в сивото ни ежедневие.
Техюнг не искаше да повярва на ушите си. Чонкук лъжеше. Лъжеше,защото болката при изричането на истината щеше да го заболи повече, отколкото мръсните лъжи, които без колебание стоварваше върху младото момче.
Чонкук се отдели от решетките и закрачи по коридора
- Как са Хоби и Юнги...не ги видях наоколо
Чон спря и направи кратка пауза, сякаш обмисляйки следващите си думи много внимателно. Преглътна тежко и каза
- Това е защото са мъртви- после бързо закрачи по тъмния коридор преди тъгата да го е погълнала отново. За разлика от него обаче Техюнг нямаше къде да избяга. Онова ужасно чувство за самота се бе завърнало и стягаше препускащото му сърце. Сълзите падаха от прекрасното му лице а той се взираше в земята с празно изражение.