My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 27

-Не, виж, аз не мисля че си права. Не може презентацията ни да завърши със снимка. Според мен трябва да сложим някакво послание. - каза ми Камерън. Започваше да ме нервира. Беше късно, а аз имах чувството, че нарочно е против мен, за да може да остане по-дълго. Бяхме готови с проекта преди около час. Дори бях разпечатала и доклада.
-Кам. Аз просто мисля, че така е най-добре. Пише достатъчно много информация за всичко необходимо. - въздъхнах. Бях изморена.
-Не е по-добре така. - каза ми инатливо той.
-Защо си против мен? - питах го изнервено.
-Не може просто да кажеш какво е най-добре и да искаш от мен да се съглася. Аз не съм на това мнение. - извика ми той. Почти ме стресна.
-Казах само какво мисля, но ти... - бях прекъсната.
-Така е, но защо да се съгласявам? Може да си мислим много неща. Например аз си мисля, че ще е най-добре ако се целунем, но ти ще го направиш ли? - каза той и ме погледа учудено, а аз го гледах така сякаш е луд, но въпреки това се засмях на неуместната му ''шега''.
-Не знам тя дали ще го направи, но знам аз какво ще направя, ако я целунеш. - каза Джъстин със спокоен тон докато влизаше в стаята - И братле, поне ако ще го правиш не викай толкова много. Чух те чак в другата стая. - след тези думи на Джей се подсмихнах.
-Той е тук? - погледна ме Камерън.
-А къде да е? - засмях се.
-Помислих, че си сама. - каза той, а аз поклатих глава.
-И за какво толкова спорите? - попита Джъстин и дойде до нас като ме прегърна.
-Камерън мисли че нашата презентация трябва да завърши с някакво послание, но аз смятам че ще е най-добре ако сложим някаква снимка, защото вече писахме достатъчно много информация. - обясних му, а той целуна бузата ми.
-Снимка ще е по-добре. - каза Джей и погледна към Камерън.
-Не се меси. - сопна му се той.
-А ти по-добре промени тона си на говорене към мен или си върви. - каза му спокойно Джей.
-За много специален ли се взе, Джъстин? Ама разбира се. Защото татко има пари и всичко ни е позволено. - намекна Камерън.
-Парите на баща ми нямат никакво значение в ситуацията. Казвам само, че по-хубаво да внимаваш как се отнасяш с приказките. Може да сме били приятели като деца, но не важи същото и за сега. Ясно? - Джъстин му обясни и погледна недоволно.
-Кам. Смятам,че трябва да си вървиш. Ще сложа посланието щом искаш. - усмихнах се изморено.
-Гониш ме? - погледна ме той.
-Изморена съм. А и приключихме със задачата. - обясних.
-Да, добре, хубаво. Ще си тръгна, но... - щеше да продължи, но му направих знак да млъкне. Гадеше ми се. Отново. Моментално изтичах в тоалетната на първия етаж. Тези витамини не вършеха особено добра работа.