Следващата сутрин се събудих и си казах,че независимо от цената днес ще разбера,защо всеки път остаявме приятелите,роднините си и бягаме от град на град. Също бях решила днес да стана призрак. Трябва ми повече време с този лаптоп или поне да помисля за всичко станало. За това взех слушалките си и облякох възможно най - непривличащи вниманието дрехи и тръгнах.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Мисля че щях да успея още никой не беше ме питал нещо,но голямото изпитание е на обяд в стола. Сложих слушалките, усилих музиката и тръгнах смело. Седнах на възможно най - затънтената маса, извадих лаптопа и запчнах да ровя за улики. Ненадейно се натъкнах на история за две враждуващи племена. В нея пишеше, че всичко започнало от гневът на една майка,заради синовете ѝ,които се обърнали срещу нея. Тя не можела да гледа как собствената ѝ кръв се обръща серщу нея,за това тя сключила сделка с дявола. Тя му дала душата си,а той направил точно каквото казала майката. Дяволът накарал братята да страдат вечно. Дал им безсмъртие,но за него те трябвало да погубват животи, трябвало да са зли, също ги проклел никога да не намерят любовта или да се влюбват в едно и също момиче всеки път ,а те да я погубят от караниците си. Докато мислех над този мит,някой махна слушалката ми. -Хей,защо не дойдеш при нас.-Това беше Ерик -Ами имам да правя презентация и нямам никакво време. -Хайде ела тук,ние не хапем - от другара маса се провикна Сайръс. -Пък и аз съм доста добър в презентациите, мога да помогна - довърши Ерик докато прехвършяше нещата ми на тяхната маса. -Здравей Ками, днес трябва да поговорим доста-каза Мелиса -Така ли ? И за какво ще си говорите-попита Сайръс -Ти пък от кога си се загрижил за какво си говорим - каза ядосано Мел -Просто съм любопитен. Трябва да знам повече за приятелите на сестричката ми. -Ох моля те пак си замислил нещо . -Спокойно! Не съм замислил нищо и за да ти го докажа можеш да поканиш приятелките си у дома, аз ще излизам с момчетата довечера. -Чу ли това Кам ? Явно на хоризонта се задава момичешка вечер. -Не знам. Имам да наваксвам много,все пак съм нова тук. -Казах опитвайки да се отърва от това и да имам повече време за откриване на отговори. -Стига де,това ще е първото ти преспиване у нас, а и казах ли че не приемам не за отговор. -Добре,добре,но ще имам едно условие. -И то е ... -попита Мел зачудено -Ще ти го кажа когато сме само двете. След обяда дръпнах Мелиса и отидохме в тоалетната. -Ти луда ли си,защо ще ме каниш у вас като трябва да следя майка си непрестанно, изобщо не трябваше да приемам. Но условието ми е да ми помогнеш да разбера какво се случва със семейството ми. Разбира се не е нужно да го правиш,аз също няма да дойда да спя у вас и всеки ще продължи по пътя си. -Така първо поеми си въздух,второ приех прдложението на брат ми да дойдеш да спиш у дома,защото моята майка също се държи странно на последък. Всеки път преди да си легне,заключва една дебела книга в сейфа си и си помислих, че вътре може да има нещо от което се нуждаем. -Добре предполагам, че има логика. Към колко да дойда? -Ела в 17:00 -Добре до после Мел -До после Кам! Денят мина отвратително,не открих нищо в този глупав лаптоп. Когато последният звънец би, си прибрах нещата в чантата и тръгнах към вкъщи. Докато слизах някакъв тъпанар ме спъна и нещата ми,снимките и всички митове които бях принтирала се разпръснаха. -Да ти помогна?- каза Ерик идвайки на сам. -Да,благодаря! -Знаеш ли какво осъзнах днес на обяд - каза той доката събираше листите -Какво? -Че още не си ми казала името си - Ъм да съжелявам,че се държах толкова грубо,просто ми се насъбра много. Името ми е Камрин междудругото. -Доста необикновено име. Харесва ми. -Така ли ? Аз го марзя. -Недей! Според един древен език името ти значи любов. -Оу не знаех това. -Какви са всички тези проучвания -попита ме Ерик. Май почна да се усеща че търся нещо конкретно. -Просто глупави статии за презентацията, която ти казах по -рано днес. -И за какво е? Ако не е тайна -Ъмм всъщнос и аз незнам още, трябва да е нещо за митовете на града. Когато го казах ми идеше да се ударя. Можеше ли да изръся нещо по-тъпо? -Ако искаш мога да ти помогна,мога да ти дам старите ми записки. -Добре,но сега наистина трябва да тръгвам,защото днес съм без колата,а закъснявам. -Ами ако искаш мога да те закарам. -Наистина ! Би било чудесно,благодаря. Докато пътувахме беше доста неловко, и давамата мълчахме и се чидех какво да го попитам, за да пробия тази проницателна тишина. -Е ,днес с момчетата какво ще правите? -Още незнам може би ще отидем в бара, а вие какво ще правите? -Ам знаеш обичайните скучни момичешки неща. -Виж Камрин,аз те намирам за доста различно момиче и... -Оу ето тук, стигнахме. -прекъснах внезапно Ерик. Беше ме стах ,че ще каже че ме харесва или нешо такава,за това казах Благодаря за превоза и излязох от колата. -Ей! Чакай малко раницата ти . -Ох толкова съм разсеяна,отново благодаря. -Казах и тръгнах бързо към вкъщи Оф защо сега реши да се пръкне от нищото. Мисля че ме харесва,но мисля че и аз го харесвам. Първо трябва да подредя живота си преди да допусна някого в него.
