Глава 1

179 3 0
                                    

Здравейте на всички, казвам се Джесика Андерсън и съм на 18 Живея в Сидни с майка си Анджели. Баща ми почина в катастрофа преди 10 години, той се казваше Колин. Уча в английско училище и скоро завършвам, така де имам още малко от училише. Всичко си вървеше добре докато:

-Ей разкарай се от пътя ми надувалко!

(Мдъа, дами и господа това е Крис. Ъгх, мразя го! Съсипа ми скапания живот! Ще го убия! Тъъ, това е доведения ми брат, да точно така, мама се омъжи за съвсем непознат човек, и това животно му е син.  Тормози ме постоянно...)(Пропуснах да кажа че е на 20)

-Крис, остави я на мира, не я ли виждаш каква патка е? Защо се занимаваш с момиче като нея? Виж мен, сестра ти....

(Мисля, че на всички им стана ясно... Тя не му е кръвна сестра, той е осиновен, а тази Бела  само му се натиска. Няма ли си живот?) (Тя е на 17)

Извъртях очи, обърнах се и си тръгнах към стаята. Не исках да ги слушам, тяхното винаги стигаше до секс. Как не ги хващаха? И защо на мен? Чувах ги почти всяка вечер и двамата от различните страни, понеже моята стая е по средата.... Не издържам вече!

Малко по късно мама ни извика на вечеря, като каза че има нещо важно и трябва да ни каже.

- Деца, с баща ви решихме да отидем на почивка, ще наемем бавачка, и се надявам да я слушате!

-Но мамо...

-Добре, но не мисля че има нужда, аз и Бела сме по големи, ще се грижим за момиченцето ти! - каза Крис и се усмихна фалшиво.

-Доообре, хайде да вечеряме, че храната ще изстине! - обади се Джак-доведения ми баща..

Мама и Джак трябваше да тръгнат сутринта много рано и се сбогувахме още вечерта. Е все пак нямаше да ги има 1 седмица. За което не се радвам особено.

Нека да ви разкажа нещо за себе си. Както знаете аз съм на 16 и съм 10 клас. Обичам да чета, да слушам музика, да гледам филми, за предпочитане комедия. Все още съм девствена, но не мога да кажа само това. Сигурно ще ме помислите за някаква луда, но какво ми пука, вие искате да четете, та да задоволявам се сама, никой не знае, за което съм изключително благодарна.

Първата вечер от както нашите ги няма. Денят беше спокоен, двамата ги нямаше вкъщи и бях сама. Хапвах си на спокойствие, гледах си филми, четях си книги, но ето че се върнаха в 21 часа. От двете стаи отново се чуваха звукове. Само че от на Крис стаята мисля че беше като запис, станах от леглото и отидох да проверя какво се случва. Станах внимателно, и с леки стъпки стигнах до вратата и натиснах брадвата, за щастие не се чу звук. Така продължи до стаята на "брат ми" вратата беше леко открехната и се виждаше почти всичко. Когато видях какво гледа ми причерня....

Me & YouWhere stories live. Discover now