Класната стая беше шумна, въпреки че часа по философия течеше. Възрастната учителка в провинциалното училище се беше отказала да възворява ред в и без това наполовина празната, но шумна стая на дванайсетокласниците. Затова се бе и отказала да се опита да преподаде каквото и да е на диваците в стята. Сега тя четеше кротко весник и решаваше кръстосолвица, докато в стаята се разкаваха глупашки истори, чуваше се смях на висок глас и се подмятаха всякакви предмети от храна до химикали и хапливи обиди между учениците.
Ипомея се беше отказала да се опитва да се приобщи към диваците и плиткоумни философи за живота и се бе научила просто да се прави, че не съществуваха. Ея стоеше на последния ред от редицата чинове до прозореца. Бе поставила слушалки на ушите си, бе надула плейлистата си със стари рок песни и бе зареяла както винаги поглед през прозореца, поставила качулката на суитчъра на главата си.
Прекара така целия час. Прекарваше така общо взето всички часове, но никога нямаше проблеми както останалите и съученици с оценките и контролните. Ипомея обичаше да учи, но в това училище не можеше да научи нищо повече от това, което вече знаеше. Често си мечтаеше, когато си тръгнеше от този ужасен град да запише да учи висше. Но разбира се, все още и оставаше една година тук, преди да предприеме каквато и да е крачка в тази посока.
Оставаше още малко до края на часа, когато разговорът на съучениците ѝ , привлече вниманието ѝ. Тя намали звука на музиката и се заслуша внимателно.
-Наистина ли баща ти води разследването, Том?- попита Игор Рейнли, грубиан с криви зъби и тъмна дълга до раменете коса
-Да, все пак е шерифа. - заговори надменно Том Хамилс -Нормално е да се занимава с подобни случаи.
-А, наистина ли... - Моник, чиято коса беше меденозлатиста, а лицето ѝ бе миловидно, противно на характера ѝ, се приведе над Том, готова да научи новата клюка. - Наистина ли откритото тяло е било на Марта?
Когато Ея чу името се стъписа, а по кожата ѝ премина ледена тръпка. Марта бе едно момиче от девети клас. Познаваше я, защото бе един от малкото хора, които беше виждала с книга в ръка седнала на двора. Бе мило момиче. Не че Ипомея я познаваше лично, но поне и бе направила различно впечатление от останалите. Факта, че може би по думите на Том тя бе убита, накараха Ея да забрави как да диша.
YOU ARE READING
Watch
Mystery / Thriller(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ни...
