Ипомея отвори входната врата на малката проста къщичка, която наричаше свой дом. Влезе в тясния коридор и изрита старите си кецове. Дебелият оранжев котарак, наречен Чедър като сиренето, се доближи до нея и се утърка в краката й. Момичето го почеса по главата, след което свали и укачи якето си на закачалката.
-Ея, ти ли си? - извика леля й Вики откъм кухнята
-Да.
Ипомея прескочи дебелия котарак и влезе в кухнята, мятайки ученическата си чанта на стола. Леля й, надвесила се над котлона, и хвърли ленива усмивка. Тя беше красива жена в своите двадесетиосем години. Имаше топли кафяви очи и къса до раменете руса коса, която сега бе вързала на къса конска опашка.
-Как мина деня ти?
Ея направи намръщена гримаса, благодарна , че леля й бе с гръбкъм нея. Тя седна на един от кухненските столове и грабна една от кифличките, поставени пред нея на масата. Беше гладна.
-Както обикновенно.
-Гладна ли си?
-И питаш.- отвърна й Ея с пълна уста
Леля й се изсмя, развеселена.
-Скоро ще е готова вечерията.
-Добре.
Ея започна да превключва каналите на телевизора с надежда да си намери нещо за гледане, но накрая се отказа и остави да звучат новините. Големия котарак се сви на топка на стола до нейния и заспа сладко. Момичето извади скицника си под формата на тефтер и молива и започна да драска нещо в него. Когато рисуваше никога не знаеше отначало какво точно да нарисува, но после картината винаги идваше в главата й. Но тази вечер, това така и не стана, а на листа останаха само нялоко надраснкани и пресечени линии. Ядосана Ея затвори тефтера шумно и се облегна назад. Завъртя молива между пръстите си. Едно нещо не можеше да излезе от главата й... факта, че едно момиче бе загубило живота си.
Сякаш дочул мислите и по телевизора зазвуча гласа на водещия:
-А сега новина от последния момент. Момиче беше намерено мъртво на един от плажовете в малкото градче Портсай вчера.
Ипомея вдигна рязко очи към телевизора, а дъхът й заседна в гърлото. Зад себе си чу как Виктория се приближи бавно към масата, сетне грабна дистанционното и увеличи звука на телевизора.
YOU ARE READING
Watch
Mystery / Thriller(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ни...