Dance king

1~

Беше рано сутрин. Навън вървяха хора. Едни за работа други за училище. Слънцето проникване леко в стаята като ме накара да си отворя бавно очите. Само как мразех да ставам рано. Убух си чехлите и слезна долу да закуся. Направих си пържени филийки и седнах да ям.

Днес беше деня в който ще се запозная с момчетата с които ще тренирам. С тези момчета ще направим група, която ще се казва Ateez. Бях много развалнуван, но след като се сетих че всеки ден трябва да ставам рано за тренировки и репетиций ми се искаше да върна на бял свят пържените филийки в стумаха ми.

Отидох в банята измих си лицето и си по оправих косата че беше като облизана от крава. Влезнах си в стаята и отворих гардероба в опит да намеря нещо да облека. В край на сметка облякох една черна тениска, черни дънки и бял сиутчер. Слязоха долу и си обух черните кецове. Отключи и излязох да си викна такси. След две три минути таксито дойде. Казах на шофьора да кара към сградата на KQ ENTERTAINMENT, а аз си сложих слушалките и надух музиката до край.

Шофоря ме побутна леко по крака, а аз чак тогава разбрах че колата е спряла. Платих на шофьора и излязох. След като влязох в огромната сграда се запътих към тренировачната зала, където сигурно вече ме чакат останалите.
Качих се на втория етаж. След минута вървене по дългия коридор най-накрая стигнах до залата. Открехнах леко вратата, от вътре се чуваха смехове. Отворих на пълно вратата и влезнах. Другите ме изгледаха като някой ми се усмихваха.

- Здравейте! Аз съм Войонг, приятно ми е!- казах и се усмихнах

- Здрасти, аз съм Хонгджун. И на мен също ми е приятно - изправи се и ми подаде ръката си за да се здрависаме. Подадох ръка към следващото момче, но то ме изгледа някак странно.

- Войонг!- казах като го гледах с объркана усмивка

- Да да аз съм Сан - каза и метна ръка в въздуха пренебрежително. Изгледах го странно и се запознах с другите момчета.

Общо взето почти цялата сутрин я прекарахме в това да се опознаваме също да се смеем и да се забавляваме. Стана малко след обяд и някой казаха че имат работа за това трябва да тръгват. Малко по малко всички се изнизаха и останахме само аз и онова странното момче Сан. Погледнах към него. Беше красив. Изразени скули прекрасни кафеви очи кафява коса, която се спуска свободно по челото му и червени плътни устни. Изкуство. Точно така можех да го нарека. Но поне това изкуство да се държеше малко по-мило щеше да е идеално...