Тъмнина.Това беше всичко,което тя виждаше.Оглеждайки се объркано наоколо,главата й беше напът да се пръсне.Нямаше представа къде е,а още по-малко как се е озовала нам.Единственото,което си спомняше беше лицето на човека,който беше обичала най много.Главата й пулсираше.Едва си усещаше ръцете.Незнайно как,тя намери сили да изкрещи.Отговор така и не последва.Тя продължи да вика отчаяно,докато гласът й не пресипна.
Внезапно две ръце я сграбчиха толкова силно,че тя едва съумяваше да си поеме дъх.Бавно се остави на мислите си.Спомени започнаха да изплуват в съзнанието й.
