След вечеря Юнги се прибра мъртво пиян и пребит, а неговата женa,най спокойно си заспа. Т/И сложи притеснената Бе да си легне.
-Како Т/И, татко добре ли е ?
-Не се притеснявай, аз ще се погрижа за него.
-Нали знаеш, че ти си моята майка?
-Не, аз не съм...
-Но, нали ти си тази, която се грижи за мен и си дава всичко, за да съм добре, ти си тази която ме пазеше, всек път, когато жената родила ме се опитваше да ми посегне. Не е ли това майката?
Т/И мълчеше .
При Юнги.
Т/И отиде до пияния, пребит като животно Ги:
-Ела, да превържа раните ти.
-Идвам.
-Кой те подреди така, господарю?
-Хареса ми, когато ми казваш господарю.-той се смееше, приближавайки се бавно към нея.-Много си красива, нали знаеш?
-Знам, последните години ми го казваш често.- Ги се приближи, за да я целуне, но чу нежният ѝ гласа.
-Господарю, женен сте. -от думите на момичето той изтръпна.
-Тя ме е обичала никога. Затова, сега и аз не я обичам. Ако я нямаше Же,онази кучка, която ми изневерява всяка нощ, щеше да е на улицата.
-Не говори, така. Тя ви обича и теб и Же.
-Недей, да ме правиш на глупак. Ако ме обичаше ,сега щеше да е тук и да превързва раните ми, вместо да си спи най-спокойно. Сега на негово място си ти Т/И, ти събираш парченцата от сърцето ми и ги сглобяваш. Ти си най-добрата ми приятелка и затова, се нервирам, когато говориш с портиера. Той не е стока.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Любов или омраэа 18+
Romance{Първо,не ме съдете ако историята е боза,но я посах когато бях на 10,погледнете я и ако не ви харесва без коментар спрете да я четете} В таэи книга се раэкаэва эа Юнги и Кристияна . От малки те са учени да се мраэят и го правят , ненавиждат се ,но...
