Сякаш като в мъгла изминаха два дни. Всичко се повтаряше монотонно и Ипомея имаше чувството, че сънува един безкраен, блед сън. Изолирана от всичко и всички тя стоеше в края на класната стая, заслушана в ,,Bohemian Rhapsody" на любимите ѝ Queen, която бумтеше от слушалките ѝ и заглушаваше всичко около нея. Наситеносините ѝ очи бяха зареяни през прозореца, без ясна посока, а дъждът образуваше малки кристални капчици пред нея върху гладката повърхност на стъклото.
Бяха изминали три дни. Три дни от убийството на Марта Хигинс, а разследването още течеше с пълна сила, но без никакъв резултат. Всеки ден, Ипомея се прибираше рано, а вечер с леля й Вики следяха новините за някоя новина относно убиеца, които вървеше може би и сега по улуците под дъжда, чакащ следващата си жертва.
Тази мисъл ужасяваше Ея и я накара да настръхне и извърне поглед от прозореца. Погледа й премина бързо през стаята и съучениците й, които бяха насядали по чиновете и си говориха развеселени. Явно беше дошло вече междучасието. Ея така и не беше разбралa, кога е свършил часа. Не че имаше особено значение.
Очите й се спряха на групичката тинейджъри, събрали се около един чин. Този на новото момче, Кристиан. На Ипомея не ѝ харесваше начина, по който той я гледаше. Сякаш бе някакво животно от изложба за редки видове. Затова и избягваше погледа му, колкото и той да я гледаше настойчиво.
Сега побойниците, които я тормозеха, го бяха наобиколили отвсякъде, примъквайки ,,новия" към своята банда. Том често го потупваше по гърба или рамото с мазна усмивка, Моник червенеше бузи и въртеше миловидно кичури около пръстите си, Рене дъвчеше дъвка и не спираше да бълва думи , а Игор се хилише като бавноразвиващ се. Но Кристиян сякаш се чувстваше некомфортно, заобиколен от бандата хулигани на класа. И не го винях.Често се подсмихваше сконфузено и поглеждаше към някое от другите деца, с надеждата да го измъкне от обкръжението му, но никой не откликваше на мълвите на очите му. Никой не смееше да се приближи до глутницата вълци.
Ипомея осъзна, че ги наблюдава съсредоточено, когато очите на Кристиян срещнаха нейните през стаята. Лек трепет обгърна пръстите на ръцете й, но момичето задържа погледа си по-дълго от обикновенно, преди отново да го измести към сивото небе, мокрите улици и капчиците по прозореца. А когато го направи усещаше погледите върху себе си. Но те не бяха на новото момче.
YOU ARE READING
Watch
Mystery / Thriller(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ни...
