𝐶𝑟𝑦𝑠𝑡𝑎𝑙 𝑡𝑒𝑎𝑟𝑠

Вълкът в овча кожа

- Повдига ми се от теб! Гнусно изчадие!- Чонкук извика последното, докато Техюнг го връзваше. Питър гледаше случвсащото отдтрани говорейки с Джимин по телефона.

- Тръгвайте! Ако копелето е извикало поткрепления сме мъртви. -Джимин затвори телефона и Питър отиде да помогне на Техюнг и единия от мъжете да удържат бунтуващия се Чонкук.

- Няма да ви се размине! Не и този път!- каза през зъби Кук, докато двамата дебеловрати го натикваха в колата.
- Ще видим тази работа Куки!- каза самодоволно Питър и даде знак на Тае да се качи в пикапа.
Техюнг мина покрай Кук, срещайки бесния му поглед. Поглед изпълнен с болка и разочарование. Тае се усмихна леко и подмина Кук, сядайки на предното място до шофьора.
***

- Радвам се да те видя Тае Тае!- каза лукаво Джимин и облиза устни щом Техюнг и Питър слязоха от пикапа. Намираха се в голям склад малко след Бусан. Тук щяха да обменят парите си и да приберат фалшивите документи, с които щяха да преживеят следващите години, докато издирването им в столицата спре. И черешката на торатата. Тук беше мястото където щеше да умре Чон Чонкук.
- Здравей Джимин- каза Тае и се усмихна палаво.

Двамата дебеловрати изблъскаха Чон от колата и той се сгромоляса на пода. Джимин отпрати двете маймуни да пазят входовете и започна да крачи към полицая.
- Сладко е че си мислиш че ще ме спипаш Чон!- засмя се зловещо Чим и хвана Кук карайки го да застане на колене.- Виж се само. Страшният детектив Чон, за когото цялото управление говори. - Джимин изстъни нарочно гласа си размахвайки ръце във въздуха. Уонхо и Питър се заливаха от смях. Но Чон не гледаше тях. Гледаше другия персонаж в стаята. Момчето което му каза че го обича. Момчето което го предаде. Момчето което той обичаше.
- Вържете го! Да се позабавляваме.

Круше след круше. Питър се наслаждаваше колко безпомощно полицая седеше на стола, неможейки да се отбранява и поемайки всеки силен удар, който русокосият му нанасяше.
- Дай му да диша ве! Няма да остане за нас!- викна Уонхо, смеейки се
- Млъквай!- засмя се Питър и удари Кук за пореден път, след което се отдръпна.
- Хайде просто да го довършим започна да ми писва!- каза Уонхо и подбели очи. - Освен това съм гладен.
- Свиня!- каза Техюнг и четиримата се засмяха силно. Джимин погледна Кук, чийто поглед беше фокусиран върху четиримата престъпници. Нямаше да свали гарда си. Нямаше да покаже слабост дори и за секунда.
- Знаеш ли Чон? В управлението така и не видях полицаите с които ме издирвахме през всички тези години. Как бяха имената им...ъм! А да, Мин Юнги и Чонг Хосок. Нали така?
Техюнг преглътна буца в гърлото си, чувайки тези имена.
Чон стискаше ръцете си в юмруци, толкова силно, че кокалчетата му не само побеляха но и изглеждаха сякаш щяха да изскочат от ръцете му всеки момент.
- Какво стана с тях?- каза Джимин, слагайки онази зловеща психопатска усмивка на лицето си. Подпря ръцете си на бедрата на Кук и се наведе напред към него.
- Дали нямаше нещо общо с някакъв пожар?- попита иронично Питър, неговата усмивка разтягайки се отново.
- А да!- отбеляза Джимин- точно така. Е, ентусиастите които се бутат в чуждите работи винаги завършват под земята.
Погледа на Чонкук се стрелна, за да срещне този на Техюнг. Очите на по-малкия се преместиха върху един от металните контейнери.
- Защи гледаш него? Гледай мен!- каза Джимин. - Тае Тае няма какво да ти каже. Докато аз имам
- Чудовище- изсъска Чон, знаейки накъде бият нещата .
- Хаха. Е недей така де. Виж какъв хубав разговор си водим. Жалко че и приятелчетата ти не са тук да си поговорят с нас. И знаеш ли защо!?- попита надъхано Пак, приближавайки лицето си до това на Чон- Аз ги убих- след това изречение Джимин започна да се превива от смях.
Чон седеше на стола, усещайки как сълзите пълнят очите му.
Ким преглътна своите горчиви. Не знаеше за това. Никога не би причинил нещо подобно на хората които му помогнаха.
- 1 септември. Датата на мисията им. Датата на рождения ти ден. Това бе моят подарък за теб детектив. За да ти покажа че ако не спреш да се занимаваш с мен ще отнема всичко и всички които обичаш.- Сетне се обърна към Техюнг и отиде до него премятайки ръка през раменете му. Чон гледаше сценката с отвръщение-гневът пулсиращ във вените му.
Джимин хвана рязко брадичката на Тае и го целуна страстно. Направи го нарочно. След като се отделиха, той се обърна към полицая и повтори
- Всичко!
Чонкук не можа да понесе повече и започна да крещи, неудържимо тресейки се в стола. Сълзите се стичаха и гласа му огласяваше огромното помещение.
Пак извади пистолета си го подаде на Питър, давайки му така чаканата чест.
Той престъпи напред, гледайки Чон с очи пълни с удовлетворение и удоволствие.
- Чакай!- Питър се обърна, срещайки погледа на червенокосото. - Искам аз!
Тримата премигнаха няколко пъти, след което Питър се усмихна и подаде оръжието на най-малкия
- Искам да сложа окончателно края на миналото си.- каза той и хвана здраво пистолета. Окуражителни викове и смехове го изпратиха до мястото, което до преди малко бе заел Питър. Кук беше спрял да буйства. Сега седеше. Целият в кръв и сълзи, забил погледа си в Ким. Момчето вдигна оръжието и прошепна:
- Съжалявам Куки!- последното което се чу бе звукът от изстреляния куршум....

xoxo~