𝐶𝑟𝑦𝑠𝑡𝑎𝑙 𝑡𝑒𝑎𝑟𝑠

Смърт

Изстрел. Кръвта по бялата риза на Джимин попиваше бързо. Той се свлече на колене и Уонхо и Питър дотърчаха да му помогнат. В последния момент Тае се не обърнал към Пак и го беше прострелял в корема.
Докато тримата бяха разсеяни той отиде и отвърза Чон помагайки му да се изправи.
- Малко копеленце!- изсъска Джимин, държейки се за корема.
- Бързо!- викна Техюнг, чувайки тежките крачки на пазачите.
- До колко време може да дойде подкреплението ти?- Чон гледаше Тае с ококорено очи, докато двамата тичаха, за да се скрият от мъжете. Излязоха извън склада и се скриха в един от пикапите със затъмнени прозорци.
- Чон защо не ми отговаряш! Нямаме никакво време! Искаш ли да ги хванеш или не?!- извика шепнейки малкият.
Чонкук сграбчи лицето му и го целуна...по-скоро изглеждаше сякаш искаше да го изяде.
- Мамка му ти си луд!- подсмихна се чернокосият, отделяйки се от целувката задъхан.

- АМИ НАМЕРИ ГИ НЕ МЕ ГЛЕДАЙ ТАКА!!- крещеше Джимин едва дишайки.
- ЗАЩО НЕ ГО ЗАСТРЕЛЯХТЕ БЕ ИДИОТИ!
- Нямаме оръжия! Ако случайно си спомняш!
- Аз се махам оттук!- каза Уонхо и се изправи, оставяйки другите двама на земята.
- НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДИШ!
- И защо да оставам а? Ще изкървиш до смърт докато останалите униформени дойдат. Няма да си губя времето с теб повече- Уонхо преглътна и се изсмя горчиво- Остави малчото да ти завърти главата и спря да мислиш трезво.
- Уонхо...- понечи Пак но започна да кашля кръв, вече едва дишайки. Уонхо беше прав. Умираше.
- Наричат те гений....а остави едно момче да те съсипе напълно. Аз се махам. Питър?
Питър преглътна и погледна Джимин с поглед, казващ "съжалявам". Сетне стана и двамата с Уонхо се насочиха към изхода. Джимин остана сам. Скоро падна на земята. Краят му беше близо и той го знаеше. Как можа да се провалиш така Пак?
Дъхът му секна и животът напусна тялото му.

Сирените се чуваха в дистанция.
- Те ли са?- попита Тае и излезе от пикапа, последван от по-големия.
- Не им отне токова много.
Докато ходеха към чувашите се сирени двамата престъпници бяха в една от многото паркирани коли и се готвеха да избягат.

Полицейските коли обградиха склада и изходите, бързо обезоръжавайки пазачи.
Бюн се стрелна до кървавия Чон и го прегърна.
- Добре ли си друже?- попита оглеждайки лицето му. Погледът му обаче се измести върху по ниското момче, което още държеше пистолета в ръката си .Отмести ръката си на кобура, но Чонкук сложи своята на рамото му и каза:
- Той е с нас!- Бек само кимна към момчето. Отиде до патрулката при останалите полицаи.
- Ще претърсим периметъра шефе!- каза един от полицаите.

- Знаеш ли? Можеше да приключиш с театъра преди да ме опухат!- каза Чон и се обърне към Ким
- Нямаше да е толкова убедително. Съжалявам че не ти казах но плана ми проработи така че не смей да се оплакваш!- каза хапливо Техюнг, но се усмихна щом засече погледа си с този на Чон.
Кук го хвана през кръста и сля устните им страстно.
- Тае..- Чонкук се отдели от сладките устни на Техюнг, искайки да каже нещо....

- ПРИКРИЙТЕ СЕ!- извика някой и преди да са разбрали какво се случваЧон и Ким бяха посрещнати от два силуета, държащи пистолети. Двамата, не успявайки да избягат се бяха прикрили зад пикапа и стреляха по патрулките.
Няколко полицая паднаха мъртви.
- Техюнг!- каза стреснато Кук и го завъртя, обгръщвайки тялото му. Пое куршума в гръб, пазейки Техюнг.
Макар и не достатъчно бързо Питър и Уонхо бяха простреляни и мъртвите им тела се сгромолясаха до колата.
- ЧОНКУК!- изпищя Тае, не успявайки да удържи тежеста на по-големия и двамата се свлякоха на земята..
- ВИКНЕТЕ ЛИНЕЙКА БЪРЗО!- изкрещя Бекхюн и се втурна към лежащия детектив.
- Куки моля те!- изплака момчето л държейки главата на полицая.
- И аз те обичам Тае....

Мн съм драматична значи👌🏻
Бтв ако ви се чете соуп уоншот-Буквално го поствам с тази глава, така че ще се радвам да му дадете шанс.
xoxo~