Ипомея бе потънала надълбоко в листа, по който рисуваше поредното черно бяло изображение. Толкова се бе концентрирала, че не чуваше и виждаше нищо около себе си, докато ръката й създаваше образ след образ. Беше свила крака си на ръба на чина и бе потпряла тефтера си на него, свита в пашкула на своя малък свят. Този път бе изобразила ,,Лунният плаж", както го наричаха местните, заради своята сърповидна форма на плажната ивица и факта, че бе обграден отвсякъде с високи скали. Ипомея даже бе изобразила малката стръмна пътечка, която водеше към него. А високо на една от скалите бе изобразила в далечината едно момиче, чиято коса се развяваше на вятъра. Беше по-скоро сянка на момиче, нямаше лик, нито определена характерна черта, освен дългата ѝ права, развяваща се, коса.
Ея толкова бе потънала в своето рисуване, че не бе забелязала, кога някой се бе приближил до чина ѝ. Затова, когато момчешкия глас заговори, тя подскочи леко :
-Здравей.
Главата ѝ рязко се вдигна, за да погледне стоящия пред нея. Тъмнокафявите очи на Крис я гледаха леко развеселени, а ръцете му бяха пъхнати небрежно в джобовете. Ипомея продължи да се взира в него, замръзнала и неспособна да каже каквото и да е.
Очите му се спуснаха към ръцете ѝ и се спряха на картината в малкия тефтер.
-Рисуваш невероятно. - възкликна той и протегна рика към тефтера ми- Може ли да го разгледам?
Ипомея затвори като опарена тефтера и го дръпна към гърдите си, за да го предпази. Никога не бе показвала на никого картините си, дори и на леля си. Все едно показваше душата си пред някого.
Ръката на Кристиян увисна във въздуха. Той се подсмихна сконфузено.
-Твърде лично, а?- попита повдигайки една вежда.
Ея се взираше невярващо в момчето пред себе си. Очите ѝ уплашено затърсиха из стаята за групичката хулигани, които я тормозеха, но така и не ги откри. Въздъхна облекчено.
-Излязоха да пушат. Не се бой, няма да се върнат скоро.- каза сякаш прочел тревогата в очите ѝ.
Ипомея преглътна бавно бучката заседнала в гърлото ѝ и най-накрая се насили да проговори.
-Какво искаш?
Лицето му стана сериозно, а очите му се съсредочиха в нейните.
BINABASA MO ANG
Watch
Mystery / Thriller(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ни...
