Минаваше единадесет часа. Ипомея лежеше на дивана в хола и драскаше изображения в тефтерчето си под старата лампа с пилон. Дебелият оранжев котарак Чедър почиваше в скута ѝ и сладко спеше. Леля ѝ Вики си бе легнала рано в спалнията, която двете споделяха, уморена от работа.
Леля ѝ държеше един от малкото цветарски магазини в града. Затова и работеше неуморно цял ден, а привечер се прибираше, за да се погрижи за растенията, които отглеждаше в градината си и в парниците зад малката им скромна къща. Можеше да се каже че живееха на края на градчето, и ги заобикаляха големите полета от едната страна и малките къщички от другата. Насъжданията с цветя обгръщаха почти цялата площ от имота им, наследство от някогашните й баба и дядо, които тя така и не помнеше, защото е била бебе, когато са починали.
Някога именно ръцете на майка й бяха обгрижвали тези градини и магазина. Било е мечта на майка ми да отглежда редки растения с полезни лечебни свойства, да разшири парниците и да помага на хората от градчето и с лекарства. Леля ми тъкмо се готвела да замине да учи фотография в университета, когато майка ми почина, давайки ми живот и онова име, което винаги да ми напомня за нея... и това което бях направила в онзи ден. Виктория се отказа от всичките си мечти, готова да ги пожертва заради Ея. Но това и донесе само нещастие.
Върхът на моливът се счупи от натиска върху хартията. Ипомея погледна отчупилия се графит и въздъхна, прекратявайки тягосните си мисли. Загледа се в рисунката, която нарисува отново без начална идея каква щеше да е.
Бе нарисувала централната част на крайбрежната улица, която бе пуста. Вълните бяха бурни, а облаците тъмни като задаваща се буря. Магазинчетата за сладолед и ядки бяха спуснали капаците си, а голямото знаме с емблемата на града ( извита риба в тъмен кръг) се развяваше над плажа под карайбрежната алея на своя наклонен напред пилон. Не бе нарисувала нищо повече.
Ипомея затвори тефтера си с въздишка, опровергала сама себе си. Че кой можеше да предвиди какво ще се случи в бъдеще?! Това бе просто фантазия. Просто съвпадение.
Поклати глава, разтвори тефтера и започна пак да драска без конкретна идея. Този път нарисува къщата им отвън, с поглед от улицата към входната врата. Тъмнината почти изцяло обхващаше цялата картина, явно бе вечер. Точно до вратата, встрани на малката кучешка вратичка стоеше изправена котката.
YOU ARE READING
Watch
Mystery / Thriller(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ни...
