Момичето без име

1 част - Звярът

С очи насълзени, тя тръгна си, мислейки си дали го заслужава. Дали пак не сбърка някъде и нарани го.
Вървейки по снежния път, снегът падаше на парцали върху нея, а тя си мислеше колко щастливи бяха, когато криеше, колко счупена бе всъщност.
Очите и са пълни със сълзи, а в главата и като на филмова лента, минаваха всички нейни спомени от миналото. Потънала в своята тъга, тя не забеляза тъмната фигура, която се приближаваше към нея, с нокти остри като бръснач.
Той я нападна в гръб, събаряйки я в снега, съдирайки роклята и, и забивайки острите си нокти в плътта и, оставяйки дълбоки разрези, карайки я да вика и плаче от болка.
- Моля те спри. - проплака тя, опирайки, вече премръзналите си и окървавени ръце, на голите му гърди, оставяйки кървави следи.
Той спря, и я погледна право в очите, с усмивка пълна с ярост. Очите му бяха сини като замръзнало езеро, и бяха също толкова студени, устните му бяха плътни, косата му беше светла и мека като кадифе, а голото му тялото беше твърдо като камък.
- Първо ще си поиграя с теб, и тогава ще си помисля, дали ще те пусна. - каза с похотлива усмивка звярът, оглеждайки вече голото и тяло, покрито само и единствено от кръвта и.
Той захапа зърното и докато плъзгаше ръката си между краката и, пъхайки рязко два пръста в сърцевината и. Звярът започна да ги движи, карайки от усните и да се отрони стон. Сълзите и потекоха дори още по силно, не заради болката от раните, а от погнуса. Погнусена, от самата нея, че и харесва, да усеща пръстите му по нея. Той спря да смуче зърното и, премествайки устните си върху нейните, и без предупреждение, рязко вкара пениса си в нея, карайки я да изстене за пореден път.
- Ако продължаваш да стенеш така ще ме принудиш да те  взема в моя храм на сенките- каза той впивайки очите си в нейните.
Тя млъкна стискайки с все сили зъбите си, но така и не успя да заглуши поредния стон.
Това, го накара, да се движи още по бързо в нея, докарвайки я до поредния оргазъм.
След като свърши, силно и мощно в нея, звярът се надигна, за да види очите и, но те бяха затворени, гърдите и едвам се надигаха, а дъхът и почти не се усещаше. Около нея снегът бе облян в кръв. Той я взе нежно в ръцете си и се сля отново със сенките, отвеждайки я в своя храм.