Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Глава 11

Кристиян

Огромното подземие на къщата беше като шибана оръжейна. Киро нарами двата сака пълни с оръжия и ги помъкна през задния вход. Чувствах се разсеян и сякаш бях попаднал в мъгла. Като че ли ароматът ѝ се беше пропил в кожата ми и ме следваше навсякъде където мръднех.  Погледът на Росен се спираше вече за четвърти път изучаващо на лицето ми.

— Ако искаш да ме питаш нещо питай — започнах аз,  докато поставях пълнителя в пистолета.

—  Добре ли си? — сбръчках чело за миг.

—  И защо да не съм, мамка му?  —  отвърнах на въпроса с въпрос и посегнах към няколко балансирани ножа, за да ги сложа на кожения каиш, закачен на крака ми.

—  Защото се усмихваш  — ръцете ми съвсем мъничко забавиха дейността си, но гадината улови това секундно забавяни и изкриви доволно уста на една страна —  Не знаех, че Цербера има хубави мисли на които да се усмихва,  но явно щерката на комисаря му е подарила няколко — носът ми се сбръчка съвсем първично макар и дружелюбно, преди да изругая.

— Върви по дяволите — всичко, което предизвика ругатнята ми, беше усмивка на лицето му. Издишах шумно и тръгнах след него.

Тежките мъжки обувки проскърцваха в мрамора под краката ни, докато вървяхме с отряда ми към изхода на къщата на Попа. Имахме малко недоразумение в Свети Влас и някой от Варна беше напът да го отнесе. Присвих очи рефлексно,  когато входната двойна врата рязко се отвори и през нея влезе  Роко. Ръцете му грубо стискаха момиче с качулка на главата и също толкова грубо я подмяташе и разтърсваше, за да я принуди да върви. Виковете ѝ отекваха в затвореното пространство на дългия коридор и ожесточено се дърпаше от захвата на похитителя си. Краката ми забавиха ход.  Светът пред очите ми сякаш направи два бързи оборота и земята се завъртя под нозете  ми, когато разпознах пороя от писъци, които се сипеха от устата на жената под качулката.

— Кои сте вие? Пуснете ме! Какво искате? Моля Ви!

Сетивата ми бяха толкова  изострени, че чувах всеки един звук на няколко метра във всички посоки. Скърцането на входната врата, която отваряше Росен в този момент. Сега ли се разскърца или просто сега го чувах. Улавях дори вратите на джиповете пред къщатa. Всяка крачка направена от нея, всеки звук от потракването на дамските ѝ обувки беше като юмрук в корема. Росен ме погледна и очите му се разшириха. Знаех, какво точно е изражението ми в този момент. Бяс! На ента степен.