Мъжка Проститутка [ Ти Избираш]

27. Търсене.

Вашият избор:
Помоли Хоби да претърсите целият град.

°°°°

-

- Нека да го потърсим! Може да се лута някъде в града! - скокнах от мястото си и погледнах Хоби.

- Той може да е навсякъде? - тихо отговори, избягвайки очите ми.

- Тогава ще претърсим целия град! С теб или без теб аз ще го потърся.. - насълзиха ми се очите, докато говорих, а Хоби само кимна.

- Ще търся с теб. Не искам Юнги да остава сам също. Хайде. - изправи се, метна на сестра си за чао и ми направи знак да тръгваме.

Почнахме с търсенето, като минахме през най- посещаваните места на Юнги. Магазините за музикални инструменти, после магазините за матраци. Любимата му сладкарница, кафенетата в които често ходеше, но следа нямаше от него. Междувременно продължавах да му звъня, но отново не получавах отговор. Обиколихме квартала му, после и съседните квартали. Хоби бе звъннал на всичките му познати, без да ги притесни защо търси Юнги. Но и те не знаеха нищо.

- Хоби.. притеснявам се..- беше станало тъмно, а вече почвах да губя надежда. Искаше ми се с магия да можех да го доведа при нас.

- И аз .. но може да се е скрил нарочно някъде, за малко, за да остане насаме със себе си и мислите си. Най- вероятно утре ще се свържи с нас. - топла усмивка се появи на лицето му, докато ми говореше. Звучеше наистина успокоително.

- Но все пак.. - Хоби ме прекъсна.

- Нека да се прибираме, вече от часове обикаляме, предполагам че те болят и краката вече. Забелязах, че куцукаш с десния крак. Имаш нужда от почивка. Ако сутринта нямам новини от него, ще го потърсим пак, ок?

Погледнах към кракът ми, болеше ме много, наистина, но сякаш успявах да игнорирам болката, докато Хоби не я спомена. Вярно е, имах нужда от почивка..

- Добре. - съгласих се, а Хоби клекна пред мен и потупа раменете си.

- Ще те нося до у вас. Без това сме наблизо. - отказах му, но той настоя и се качих на гърба му. Ако в момента не мислех само къде е Юнги, щях да се насладя на тази цялата ситуация с Хоби. Но в момента ми беше все тая.

След броени минути бях пред апартамента си, вече сбогувала се с Хоби. Погледнах телефона си отново, часът наближаваше 11 презнощта. Притеснявах се за Юнги... А ако се е прибрал и има нужда от някой до него?

- Това е. - обърнах гръб на вратата пред мен и тръгнах към апартамента на Юнги. Тихичко се извиних на кученцето ми, което ме чакаше вкъщи, но момента беше критичен. Щях да се реванширам на приятелчето си у дома с големи гушкания и разходки, когато се уверя, че Юнги е добре.

Болката в кракът ми беше нарастнала, но това не беше важно. Когато стигнах до апартамента на Юнги започнах да чукам силно. Предполагах, че на съседите не им беше приятно, но и не ми пукаше особено.

- Юнги? Аз съм! - помислих си, че ако знае кой е на вратата му, ще отвори ако е вътре, но нищо. Допрях ухо до вратата и така слушах 10 минути, но не чух никакво движение в апартамента.

- Явно още не се прибрал.. - промърморих на себе си и се облегнах на стената до вратата му. Болката в кракът ме сряза, затова се спуснах по стената и седнах на земята. Реших да го почакам час - два, преди да се прибере.

Започнах да премислям отново и отново думите на Хоби. Ако обичаш някого и разбереш, че този някой е починал, тогава може да свършиш много глупости. Минаваха ми само лоши мисли, затова разтърсих главата си. Той не би си посегнал ..

Забих главата си в коленете си, и затворих очи за секунда. Исках да прочистя ума си за малко. Неусетно тази секунда продължи минути.

***

- Това момиче.. - зацъка тихо момчето, гледайки към заспалата фигура в краят на коридора. След няколко бавни и малки крачки се бе доближил до нея.

- Ще настинеш, ако спиш така в коридора. - мърмореше на себе си и клекна пред момичето, като леко погали косата й, без да я събуди. - Все още е мека косата ти.. И аромата е същият .. - момчето се доближи до нея и вдиша дълбоко след което пусна лек стон.

- Нека да те приберем на топло, мм? - усмихна се момчето на себе си.

_______________________

Избор този път няма. 😪

Но къв е тоя уе, Юнги туй ти ли си уе или някаф педофил?? 🤔🤨

ЗАВЪРНАХ СЕ БИЧЕССС И ЩЕ СЪМ ПО- АКТИВНА, ЧЕ ДА СЕ СВЪРШВА ТАз история.